Д-р Тиъринг поставя още по-голямо предизвикателство. Един от ръкописите, изиграл основна роля при датирането, е написан с полу-курсивен почерк. Такъв вид ръкопис не би могъл да се датира надеждно, но ученият, който пръв определил датата, пропуснал да съобщи на останалите, че това е полу-курсивен текст. Той просто дал дата, приета безрезервно от останалите, без да бъде проверена. Всички палеографи знаят, че полу-курсив не може да се датира категорично. Това е повече ръкопис, отколкото книгопис.

Повечето свитъци са в книгопис и могат да се датират. Но всички са единодушни, че не може да се датира полу-курсив. Поради това общо твърдение в по-ранната книга изглежда, много учени са го приели за фиксирана дата, без сами да проверят за какъв вид текст става дума. Това е една много ненаучна процедура. Цяла теория е изградена върху нея.

Ако погледнете по-мащабно на нещата, без да ги опростявате, като вземете под внимание всички факти, всъщност, няма палеографско възражение срещу интерпретацията на учителя на справедливостта като Йоан Кръстител и съперника му - като Исус. Както бихте очаквали, тази хипотеза се сблъсква с голяма съпротива, но тя привлича и много привърженици сред новото поколение изследователи.

Те намират изследователските й теории за дръзки и оригинални. Теорията на Барбара Тиъринг е нов поврат в изследването на Кумран, което дълго време е било в застой. Изследването й не е напълно академично. При многото си посещения в Кумран тя успяла да свърже някои детайли от свитъците с живота и навиците на обществото, което някога обитавало тези пусти, негостоприемни чукари с изглед към ниско разположената долина на Мъртво море.

Първите изследователи на Кумран били сравнително млади в началото. Сега те вече са доста възрастни. Теориите им са все по-често разнищвани и оспорвани. Някои от фундаменталните въпроси, зададени от д-р Тиъринг и другите, се отклоняват и дори осуетяват чрез огромното закъснение на публикуването на огромен брой свитъци.

Тези закъснения са наречени академичния скандал на века. Все пак, изминали са над 40 години от първото откриване на свитъците. Какви са тогава причините? Когато говорим за причини, не съм сигурен дали това са просто факти. А фактите в случая са следните: Първите свитъци са открити през 1947г. После, в началото на 50-те години са открити още девет пещери, в които са намерени фрагменти от свитъци, особено в пещери с номера 4 и 11.

За свитъците от пещера № 4 се наложи сформиране на издателски екип. Екипът бе сформиран през 1953 или 1954г.- преди 34 години. Според изчисленията им, те планираха да издадат 16 тома с текстовете от пещера № 4. От тези 16 тома досега са се появили само три. Издателската работа на фрагментарни ръкописи върви много бавно. Въпреки обещанието, че всичко ще бъде завършено до двехилядната година, това е второто хилядолетие, но няма да повярвам, докато не го видя.

Първата работа с фрагментарни ръкописи тук, в музея, започна през 1952г. и все още се занимаваме с това. Не работим толкова бавно, както си мислят някои. Всъщност, през тези 35 години бяха публикувани около 15 тома. Но предстои издаването на около още 20 тома. Според неофициалните ми и леко оптимистични прогнози, при настоящото темпо, последният том ще бъде издаден след 2134г.

Имахме няколко прекъсвания на работата по обективни причини като липса на пари, също и... различните войни и други подобни събития в Средния Изток. Едно необикновено състояние на нещата- изминали са 40 години от първото откриване на свитъците. Но да оставим настрана причините за забавянето и да разгледаме изводите на д-р Тиъринг при новото датиране на свитъците.

Първо, трябва да приемем, че има палеографска грешка в приблизителното датиране. Ако нейното датиране е правилно, има сериозни основания да идентифицираме учителя на справедливостта като Йоан Кръстител, а порочния проповедник- като Исус Христос. Тогава историята би се развила така: Исус и Йоан Кръстител, които били заедно през 21г. сл.хр., били двама месии, очаквани от есеите. Исус- месията-цар, потомък на Давид, и Йоан- месията-проповедник.

Йоан проповядвал неизбежен Страшен съд, който щял да унищожи синовете на мрака, включително и римляните, които тогава били окупирали Светата земя. Той и следовниците му, синовете на светлината, очаквали Исус да стане цар на света, пречистен от всички зли хора и в който са останали само евреи, приели светото кръщене, а Йоан щял да стане негов първосвещеник.

Предвестниците им от години покръствали евреи в Диаспората- света извън Палестина. Те имали стотици и хиляди членове, които се надявали някой ден да станат едно общество, Божие царство. Исус, обаче, не се съобразявал съвсем с този план. Подкрепен от членовете на диаспората, той се опълчил срещу ритуалните измивания, сабата, еврейските ритуали. Според враговете му той извършвал мерзко оскверняване и поругавал закона.

Те записали това в свитъците от Мъртво море. Според Новия завет - Евангелие от Матея- Исус бил обвинен в пиянство. Причината била, просто че той не бил аскет. Монасите от Кумран пиели само младо вино и строго се придържали към това правило. Пиенето на ферментирало вино било основание за обвинение в пиянство. Той се опълчил срещу финансовите практики на Божието царство.

Те вземали пари за кръщението. Хората плащали половин сикла като откуп за душата си. Той преобръщал масите на сарафите. Чуждата валута трябвало да се обмени в еврейска валута и затова имало сарафи. Той казал "Не превръщайте дома на Отца ми в дом за търговия!" Имал предвид да не продават спасение на душата. Той възразявал срещу продаването на религиозно спасение срещу пари. Казвал "Ние даваме спасение по милост, свободно и без заплащане."

Той възразявал и срещу опрощаването на греховете срещу пари. Той също твърдял, че ще стане първосвещеник, светлината. А Йоан Кръстител трябвало да бъде "светлината", защото бил официален проповедник. Именно Йоан стоял пред менората- свещник с много разклонения в храма. Това давало основание за претенциите му, че е светлината.

Исус не бил официален проповедник, но обявил "Аз съм светлината на света." и облякъл белите одежди на висш духовник. Така той казвал, че еврейските свещеници са ненужни, че всеки мирянин е свещеник в очите на Бог. Това опълчване му спечелило прозвището "порочния проповедник", в смисъл на анти-проповедник.