Въпросът за възможното вредно отражение на някои лекарствени вещества върху бременността е познат отдавна. Бременността, макар и физиологично състояние, довежда до съществени промени както в морфологичната структура, така и във всички функции на организма, създава нова функционална настройка със значително променена реактивност спрямо факторите на вътрешната и външната среда - хранене, бит, труд, социална среда.  Ето защо няма нищо чудно, че значително се променя и възприемането и съответната реакция на организма на бременната жена към някои лекарствени вещества.  При това трябва да се добави, че голяма част от лекарствата, постъпили в организма на майката, преминавата с различна скорост и в различно количество през плацентата в плода, с което се променя концентрацията, а често и разпределението на лекарственото вещество в майчиния организъм, а от там и неговият лечебен ефект.  От друга страна проникналия в плода медикамент може да окаже определено неблагоприятно въздействие върху неговото развитие и живот.

Значението на проблема нараства и под влиянието на други фактори. Преди всичко от обстоятелството, че съвременната фармацевтична промишленост ежедневно предлага все нови и нови лекарствени средства с определени терапевтични въздействия, но и с неизбежни странични въздействия, с които възможнотстта за увреждане на плода се увеличава. Опасността става още по-голяма поради все по-широката употреба на лекарствени вещества по всяко време на бременността, като много често това става и без лекарско предписание. 

Уврежданията на плода при медикаментозното лечение на майката могат да имат различен характер:

1. Тератогенни увреждания, при които е нарушено нормалното сформиране и развитие на различните органи и системи, поради което се раждат деца със съвместими или несъвместими с живота уродства.

2. Токсични увреждания, които могат да се изразят в изоставане в развитието на плода, намалено тегло или ръст, преждевременно прекъсване на бремеността или в най-тежките случаи вътреутробна смърт на плода. 

3. Разтройства в развитието и функциите на жлезите с вътрешна секреция на плода със съответните им отражения върху плода и новороденото. 

4. Късно появяващи се увреждания, които се появяват в кърмаческата или детската възраст и могат да се изразяват в нарушения на слуха, зрението или интелектуалното развитие на детето. 

Отражението на определено лекарствено вещество в голяма степен зависи от срока на бремеността и зрелостта респективно пропускливостта на плацентата.  До 35-ата седмица на бременността пропускливостта на плацентата за лекарствените вещества непрекъснато се увеличава, а след този срок рязко намалява. Особено опасен за тератогенно действие е периодът от 2 - 12-ата седмица, тъй като това е фазата на оформянето на отделните органи и системи на плода.

След завършването на първото тримесечие на бременността повечето органи и системи на плода са  вече диференцирани. Изключение правят централната нервна система, половият апарат, зъбите и някои други, така че разтройване в тяхното нормално развитие може да настъпи и след първите 12 седмици. Но обикновено неблагоприятното отражение на лекарствените вещества върху плода през второто и третото тримесечие на бременността е подобно на това, което се наблюдава и при майките, т.е. при възрастните.

Най-общо казано, възможността за неблагоприятно отражение на лекарствата върху плода е толкова по-голяма, колкото е по-малък срокът на бременността. 

Влиянието на някои лекарствени вещества върху плода зависи и от нееднаквата възприемчивост на неговите тъкани и органи, която е различна от тази на възрастните. Поради това се получава и неочаквано въздействие на медикамента.  Трябва да се изтъкне и това, че с раждането беологичната връзка между майката и новороденото още не е напълно прекъсната. Тя продължава да се поддържа с кърменето чрез майчиното мляко. Тъй като редица лекарствени вещества, антитела и други биологични продукти преминават от майката в новороденото чрез майчиното мляко, медикаментозното лечение около края на бременността и след раждането трябва да бъде съобразено и с този факт. 

Естествено жената и по време на бременността си може да заболее и да се нуждае от лечение. Поради това трябва да се подчертае, че мнозинството от основните лекарствени вещества могат да се ползват в определени дози  и продължителност по всяко време на бременността, без каквато и да е опасност за плода и новороденото.  Така че, когато бременната жена заболе, ако е необходимо, може и трябва да се лекува медикаментозно. Но за да се избегнат възможните неблагоприятни отражения върху плода и новороденото, бременната жена трябва да помни следното:

1. Някои лекарствени вещества, които са безвредни за възрастните, в големи дози и при продължителна употреба могат да бъдат опасни за плода. 

2. Някои видове лекарства въобще не са подходящи по време на бременност. Ето защо на своя глава или по препоръки на близки бременната жена не трябва да приема никакви лекарства. 

3. Лекарствените вещества дори и от една група не са равнозначни и могат да имат различно отражение върху плода. Това важи както  за различните обезболяващи, успокояващи и сънотворни препарати, така и за често използваните антибиотици. 

4. Бременната жена не трябва да употребява лекарствени средства, без да се консултира с гинеколога или личния си лекар. 

5. През първите 12 седмици на бременността трябва да се избягва или ограничава употребата на лекарства, ако по преценка на лекаря това не се налага. 

6. При всяко заболяване по време на бременност, трябва да се търси консултация със специалист и когато заболяването налага да се проведе необходимото лекарствено лечение независимо от срока на бременността.