В миналото инстинктивната  женска природа е била ограбвана, потискана и насилствено преобразявана. В продължение на няколко хиляди години тя е била опустошавана като дивата природа, заточавали са я в най-затънтените кътчета на женското психе. Духовните владения на Дивата жена са били плячкосвани и опожарявани, обиталищата и са били поругавани, а естествените и цикли - натъпквани в калъпа на чужди и ритми за удоволствие на други. Не е случайност, че колкото повече изчезва девственият живот на нашата планета, толкова повече избледнява  познанието ни за изконната ни дива природа.

Заглавието "Бягаща с вълци" идва от системните проучвания и наблюдения на дивата природа и конкретно на живота на вълците. Проучванията за живота на вълците Canis lupus и Canis rufus  са като историята на жените и по отношения на тяхната душевност и по отношение на техните страдания.

Здравите вълци и здравите жени имат общи психични характеристики:

изострена сетивност, игрив дух и подчертана всеотдайност. Вълците и жените са сходни по природа, любопитни, извънредно издържливи и силни. Те притежават дълбока интуитивност, грижа за малките, партнъорите и глутницата. Лесно се адаптират към постоянно променящите се обстоятелства, проявяват непоколебима храброст и преданост.

И все пак са ги преследвали  и измъчвали, погрешно са ги смятали за лукави, хищни, прекалено агресивни и по нисши от техните мъчители. Постоянно са били под прицела  на онези, които се стремят да прочистят девствените територии и дивите кътчета на човешкото психе, да изтребят инстинктивното така, че  от него да не остане следа. Преследването на вълците и жените от страна на онези, които не разбират що за същества са, е поразително сходно.

Подобно на горска пътека, която все повече се стеснява и накрая изчезва, традиционната психологическа теория бързо изчерпва възможностите си за даровитата жена . Традиционната психология често е пестелива или изобщо мълчи за по-дълбоките, важни за жената въпроси: архетипното, интуитивното, сексуалното и цикличното, женските възрасти, женските състояния, женското познание, нейният съзидателен плам.

Душевните проблеми на жената не могат да се решат, като я  напъхате в по-приемлив калъп подсъзнателно определен от дадено общество. Не могат да и придадат интелектуално приемлива форма и онези, които твърдят, че са единствени носители на съзнателното. Именно това е причината милиони жени, притежаващи могъщи природни сили, да станат чужди в собственото си общество. Тъкмо обратното, трябва да се разкрият и поощрят прекрасните и естествени психични дадености на жената.

Приказките, митовете и легендите изострят зрението ни, за да можем да видим и поемем по пътеката, отъпкана от дивата природа. Напътствията в тези легенди ни уверяват, че пътеката не е изчезнала, а все още води към женските глъбини, към естественото женско познание. Всички ние следваме дирите на дивата и вродена инстинктивна "Същност".

Наречена е "Дива жена" защото сами по себе си тези думи предстваляват Llamar o tokar a la puerta буквално означва " да свириш на точно определн инструмент, за да отвориш вратата". От каквато и култура да е повлияна, жената интуитивно разбира думите "дива" и " жена".

Когато жените чуват тези думи, в душата им се разбужда древен спомен - споменът за нашето абсолютно, безспорно и неотменно родство с дивата женственост, връзка, която пренебрежението може да е направило ефимерна, която прекаленото опитомяване може да е заровило дълбоко, която обществото може да е поставило извън закона или която вече никой не проумява. Може да сме забравили нейните имена, може да не отговаряме на зова и, ала дълбоко в себе си ние я познаваме, копнеем за нея, съзнаваме, че взаимно си принадлежим.

Ние сме родени тъкмо от тази фундаментална, стихийна и принципна връзка, от нея произтича същността ни. Понякога долавяме присъствието и, макар и само за миг, и ни се иска това да продължи. Някой жени усещат " вкуса на дивото" по време на бременност , докато кърмят и отглеждат децата си, докато се грижат за любимия си.

Тя идва при нас и със звуците, с музиката, която вибрира в гърдите  и пали сърцето, с барабана, свирката, вика, плача. Идва с писаното слово, с изречените думи - понякога само една дума, изречение, стихотворение или разказ ни карат да си спомним за миг, за какво съществувание сме създадени и къде е истинският ни дом.

Тези мимолетни "докосвания до дивото" с плод на мистично вдъхновение - а, ето го , о ,вече го няма ! Копнежът по Дивата жена се появява , когато се натъкваме на някой, осигурил тази дива връзка . Копнежът се появява, когато осъзнаваме , че не сме обръщали внимание на мистични огън или мечтаното време, на собствения си съзидателен живот, на призванието или истинската любов.

И именно тези бегли докосвания, идващи или чрез красотата, или чрез болката, ни изпълват с такова непреодолимо желание, че се поддаваме на дивата си природа. Тогава се втурваме в гората, пустинята или снега и се затичваме с всички сили, зрението и слухът ни рязко се изострят и ние търсим ли търси следа, останка, признак, че тя все още е жива, че не сме пропуснали последния си шанс. Когато установим дирята и правим всичко възможно, за да я настигнем, разчистваме бюрото си, уреждаме отношенията си, обръщаме нова страница, налагаме си почивка, нарушаваме правилата, спираме света, защото вече не желаем да продължаваме нататък без нея.

Когато са я загубили, но после са я преоткрили, жените завинаги остават с нея. Когато са си я върнали, те се борят със зъби и нокти, за да я запазят, защото с нея разцъфтява съзидателният им живот, техните отношения придобиват смисъл, дълбочина и здравина, отново установяват циклите на сексуалност, градивност, работа и игра, те вече  не са жервти на хищници, законите на природата им гарантират равни права, за да се развиват и преуспяват. Сега вече вечер са уморени от работа, която им носи удовлетворение, а не от сковаващ ги манталитет и дискрииниращи ги служби и отношения.

Те интуитивно разбират кога нещата трябва да се прекратят и кога да продължат - те знаят кога да си отидат и кога да останат. Щом отново установят връзка с дивата природа , жените се сдобиват с постоянен вътрешен наблюдател, мъдрец, пророк, оракул, вдъхновител, създател, подчинен на интуитивното, творец, изобретател и слушател, който напътства , предлага и стимулира буен живот във вътрешният и външен свят. Когато следват природата си, този факт  сякаш ги оздравява. Тази дива учителка, дива майка, дива наставница им помага и ги подкрепя при всякакви обастоятелства.

Ето защо думата "ДИВА" не се използва в съвременния и пейоративен ( лош) смисъл , а в първоначалното  и значение: да  водиш естествен здравословен живот, в който човек притежава вътрешната цялост и здраве. Тези думи "дива" и "жена", карат жените да си спомнят кои са и защо за създадени. Те са метафора на огъня, който пламти във всички жени. Те олицетворяват сила, без която жените не могат да живеят.

Дивата жена няма име, защото е всеобхватна

Архетипът на Дивата жена може да се изрази и по друг начин, също толкова подходящ. Някой наричат този могъщ психологически характер "инстинктивна природа", но силата, която се крие зад нея е Дивата жена . Други го наричат "естествено психе", но зад нея също стои  архетипът на Дивата жена. Трети го наричат "вродена женска природа". 

В поезията се среща "Другата", "седемте океана на вселената", "далечните гори" и "Приятелката". В различни психологически школи и от различна  гледна точка той може да се нарече ид ( в психоанализата, онази част от психето, която е източник на посъзнателните и инстинктивните импулси, стремящи се към удовлетворение в съответствие с принципа на удоволствието), Същност, междинна природа. Биолозите биха използвали термина "типична фундаментална природа".

Ала тъй като е безмълвен, далновиден и вроден, сред cantadoras той се нарича  " мъдрата  или знаещата природа". Понякога го наричат " жената, която живее на края на времето" или " жената, която живее на края на света ". И тази criatura винаги е вещицата - съзидателка, богинята на смъртта, паднала девица или много други персонификации. Тя е и приятелка, и майка на всички онези, които са изгубили пътя си и се нуждаят от напътствие, на всички онези, които бродят из гората и пустинята . Разбирането на тази дива  женска природа не е религия , а практика.

Това е психология в най-истинския смисъл на думата. Без нея, жените нямат уши да чуват шепота и, да усещат звъна на собствените си вътрешни ритми. Без нея женските вътрешни очи са затворени от призрачна ръка и прекарват голяма част от дните си в летаргична скука или блянове. Без нея жените рушат душевните си устои. Без нея, те забравят защо са тук, тъпчат на едно място, когато трябва да продължат напред. Без нея, губят мярка и взимат прекалено много, прекалено малко или абсолютно нищо. Без нея, мълчат, когато душата им пламти. Тя е техният регулатор, тя е "сърцето" на душата им, както човешкото сърце регулира физическото тяло.

Когато губим досег с инстинктивното психе, естествените за жената образи и сили не получават пълно развитие. Когато се откъсне от основния си източник, жената се стерилизира и губи инстинктивните и естествените си житейски цикли, става подвластна на културата, интелекта или егото - нейни или чужди.

Д-р Клариса Пинкола Естес

следва...