Дивата жена е в основата  на женското здраве. Без нея, женската психология  няма смисъл. Тя е прототип на всички  жени... Каквато и да е кулурата, епохата, политиката, тя не се променя. Променят се циклите и, променят се символичните и изображения, ала по същество, ТЯ остава неизменна. Тя е онова, което е, тя е едно цяло. Дивата жена се канализира от самите жени. Ако са потиснати, тя се стреми да разкъса оковите. Ако са свободни, свободна е и тя. За щастие, колкото и пъти да я мачкат, тя отново се изправя. Колкото и пъти да я забраняват, тъпчат, осакатяват, давят и  изтезават, колкото и пъти да я обявяват за опасна, настървена, луда и други унижения, тя е еманация на висша ценност и дори най-сдържаната, най-умерената жена пази в душата си тайно място за нея.

Дори най-потиснатата жена води таен живот със скрити мисли и чувства, които са буйни и  диви, с други думи - естествени. Дори най-угнетената жена брани дивата си същност, защото интуитивно знае, че някой ден ще се появи вратичка, възможност, и тя ще успее да избяга.

Кои са някой емоционалните симптоми на нарушената връзка с дивата сила в  индивидуалното психе? Хроничното усещане, мислене  или действие по някой от следните начини означава частично нарушаване или пълно прекъсване на връзката с дълбокото инстинктивно психе. Ако използвам типично женски език, това са:

чувство на необичайна изчерпаност, умора, слабост, угнетеност, объркване, апатия, сякаш са ви запушили устата, сякаш са ви сложили намордник. Чувство на страх, колебание  или слабост, липса на вдъхновние и жизнерадост, одухотвореност, смисъл, срам и хроничен гняв, непостоянство, сухота, отсъствие на творческа  нагласа, стеснен кръгозор, лудост. Чувство на безсилие, постоянни съмнения, липса на целеустременост, инертност, неувереност, неспособност да установиш собствените си възможности.

Жената не следва  собственото си темпо, срамува се, чувства се откъсната от своя Бог или богове, дълбоко е затънала в домакинските си задължения, интелектуалните занимания, работата или инерцията, защото това а най-сигурните убежища за онези, които са загубили совите инстинкти.

Тя се бои от самостоятелността, бои се да потърси наставник, майка, баща, бои се да покаже недовършената си работа, преди да я е превърнала в шедъовър, бои се да се грижи за други, робува на авторитети, губи енергията си пред творчески проекти, трепери, чувства се унижена, изпитва гняв, вцепенение и тревога.

Страхува се да ухапе, когато не и остава нищо друго, страхува се от новото, страхува се да изправи глава, да проговори, да критикува, стомахът и е постоянно свит, прекъсва изречението си по средата, заеква, става прекалено отстъпчива или отмъстителна.

Страх я е да спре, страх я е да действа, непрекъснато брои до три и никога не започва нищо, има комплекс за малоценност, изпитва двойствени чувства, колебае се, макар да е напълно способна да изпълни функцията си. Тези нарушения не са болест на конкретна епоха или век, а се превръщат в епидемия там, където жените са потиснати, където дивата природа е хваната в капан.

Здравата жена много прилича на вълчица - тя е силна и пълна с живот, зорко пази територията си, има свободен дух, проявява  находчивост и вярност. И все пак, когато се откъсне от дивата природа, женската индивидуалност линее, става бледа и призрачна. Ние сме съдадени да преследваме , да раждаме, да създаваме живот! Когато женският живот е в застой или стане скучен, идва време да се появи Дивата жена, идва време  съзидатекната функция на женското психе да наводни делтата.

Как въздейства на жените Дивата жена ?

С нейна помощ - като наставница, модел, учителка - ние виждаме не с двете си очи , а с очите на интуицията, която е многоока. Когато следваме интуицията си , ние сме като звездна нощ - гледаме света с хиляди очи. Дивата жена носи изцеление, носи всичко, от което се нуждае жената. Тя носи лек за всички  болести. Тя носи легенди, сънища, думи, песни, знаци и символи. Тя е средство, и крайна цел.

Да се докоснеш до инстинктивната природа, не означва да размениш местата на всички неща, лявото да стане дясно, черното - бяло, изтокът - запад. Не означава да изгубиш  социалните си контакти или човешката си същност. Тъкмо обратното. Дивата природа лежи в нейната основа.

Това означава да си установиш територия, да си намериш глутница, да живееш в собственото си тяло с увереност и гордост независимо от възможностите и ограниченията  на това тяло, да говориш и да действаш в своя полза , да съзнаваш  нещата и да бъдеш нащрек, да използваш  вродената си женски интуиция и сетивност, да следваш собствените си цикли , да откриеш собственото си място, да запазиш човешкото си достойнство.

Архетипът на Дивата жена е в душата, а не в главата. Тя може да проследява и тича, да зове и отблъсква. Може да усеща, крие и обича. Тя е интуитивна, типична и нормална. Тя е същностна за женската психика и душевно здраве. Тогава какво компрометира Дивата жена ?  От гледна точка  и на архетипната психология, и на древните традиции, тя е женската душа. Ала има още нещо - тя е източникът на женствеността. Тя е всичко инстинктивно, идващо от видимите и невидими светове - тя е основата. Ние поучаваме  от нея сияйна клетка, която съдържа инстинкта и познанието, необходими ни за нашия живот

Тя е идеи, чувства, желания и памет. В продължение на много време беше изгубена и полузабравена. Тя е изворът, светлината, нощта, мракът и изгревът. Тя е мирисът на пръст и задното краче на жабата. Нейни са птиците, които ни разкриват тайни. Тя е гласът, който зове: "Насам, насам..."

Тя е онази, която се гневи от несправедливости. Тя е онази, която се върти като огромно колело и поражда цикли. Тя е онази, която оставяме да се грижи за дома. Тя е онази, при която се връщаме. Тя е торният корен на всички жени.Тя е онази, която ни помага да продължим, макар да си мислим, че сме победени. Тя е генераторът на нови идеи. Тя е мозъкът, ние сме нейните мисли.

Къде пребивава тя?

Къде можете да я почувствате, къде можете да я откриете? Тя броди из пустини, гори, океани, градове, испански квартали и замъци. Тя живее сред крaлици и селянки, в директорския кабинет, фабриката и затвора, на самотна планина. Тя живее в гетото, университета и на улицата. Тя оставя стъпки, които ние трябва да различим. Тя оставя стъпки навсякъде, където има плодородна  женска почва.

Къде живее тя ?

На дъното на извора, из потоците на реката или в небесния простор от праисторически времена. Тя живее в сълзата и в океана. Тя живее в камбия на дърветата, който свисти , докато расте. тя е от бъдещето и от началото на времето. Тя живее в миналото и ние я призоваваме. Тя е в настоящето и винаги има стол за нея на нашата маса, стои зад нас на опашка и шофира пред нас на пътя. Тя е бъдещето и се връща назад  за да ни открие.

Тя живее в зелените кълнове , които се подават  от снега, тя живее в шумулящите стъбла на умиращата есенна царевица, тя живее там, където отиват мъртвите, за да бъдат благословени с целувка, и където живите пращат молитвите си. Тя живее там, откъдето произхожда езикът. Тя живее с поезия, мелодия и песен. Тя живее с четвъртинки ноти и фиоритури, тя живее в кантатата, сестината и блуса. Тя е в мига, точно преди да ни споходи вдъхновение. Тя е на далечно място, което понякога се провижда в нашия свят.

Хората искат доказателства за нейното съществуване. Всъщност те искат доказателство за съществуването на човешкото психе.. Тъй като ние сме това психе, ние сме доказателство не само за съществуването на Дивата жена, но и за нейното състояние като цяло.

Ние сме доказателството за този необясним женски феномен. Нашето съществувание е аналогично с нейното. Доказателство са нашите преживявания с и без нея. Доказателство  са безбройните ни интерпсихични  срещи с нея в сънищата  и в мислите ни, в копнежите и миговете на вдъхновение. Фактът, че в нейно отсъствие се чувстваме ограбени, е доказателството, че ни е спохождала.

Д-р Клариса Пинкола Естес