От хилядолетия насам поети пишат за любовното щастие, песни се пеят за копнежа по обичания човек, дълбоки чувства вълнуват душите на влюбените. Любовта се явява в толкова разнообразни форми, че е трудно те да бъдат дефинирани за целите на нашата тема, без да отдалечим понятието от неизчерпаемото изобилие на емоции, които любовта предизвиква. Индивидуалната полова любов е „специфична, емоционална, морална и естетична връзка между мъжа и жената.

Тя се основава на подбуденото от половия нагон социално и културно-исторически сублимирано сексуално-еротично напрежение между половете. Тази форма на изява на любовта е силна, изискваща задоволяване на потребност за взаимно допълване в телесното, за духовно общуване и за смислен съвместен живот.” (Битигхьофер)

Обикновено сексуалните потребности на жената се пораждат от еротични чувства към определен мъж. По тази причина нейното емоционално отношение към партньора е важно за разбирането на аноргазмията.

Дори при взаимна любов сексуалният проблем не може да се реши от само себе си. Но любовта е най-важната предпоставка за преодоляване на сексуалните смущения, особено на аноргазмията при жената, и за намиране на телесната хармония. За оргазма на жената е по-важно тя да обича мъжа, отколкото той да я обича.

Не една жена получава оргазъм с любимия мъж (дори ако той не изпитва чувства към нея) и остава незадоволена с друг, когото не обича, макар той искрено да е влюбен в нея. Трябва обаче да се пазим от неправилно тълкувано и обобщаване на този факт. Мисълта на Стендал: Студена жена е жената, несрещнала още оногова, когото трябва да обича” важи за някои, но в никакъв случай – за всчики жени, които „нищо не усещат”.

Аноргазмията (и фригидността) може да се съпътства от неподправена любов към партньора, както и обратното – оргазъм може да се достигне и без любов. Освен това всяка жена (и всеки мъж) реагира различно. Ако тя не е много пламенна, това далеч не означава, че и липсват любов, копнеж и желание. Аноргазмията при жената може да бъде предизвикана от вътрешно отхвърляне на партньора, което не се отнася винаги за цялата му личност, но може да се ограничава за отделни негови черти; това е напълно нормално явление.

Много жени с развито либидо реагират полово и спрямо по-малко обичан мъж, но за истинското щастие е необходимо взаимност на чувствата. Поради това жената обикновено желае за сексуален партньор само този мъж, с когото е свързана с любов. Под „любов” не бива да се разбира само симпатия или приятелско отношение. Тук вече е необходима и страст, която придава динамика на връзката. Някои жени без оргазъм отговарят на въпроса, дали обичат мъжа си така: „ Е, да, обичам го, той ми е много симпатичен и е наистина добър и мил човек, не намирам никакъв недостатък у него.”

Най-често се оказва, че тази „любов” в същност е само симпатия, която се е създала по време на съвместния живот или на продължителното познанство. Тя обаче никога не е произлязла или прерастнала във вълнуващото чувство на влюбеност и никога не я е карала да изпитва копнеж и сексуално желание. Нерядко такива жени споменават друг мъж, който ги е привличал по-силно. Често пъти тези жени казват, че поради разочарование са сключили прибързано брак с мъжа, който в момента ги е ухажвал. Надявали са се, че по този начин ще преодолеят болката и по-лесно ще се откъснат от другия, но същевременно ще му покажат колко са желани.

Тези жени в същност мамят себе си и преди всичко мъжа, с когота са сключили брак. Много често зад това поведение се крие отдавна отживелият възглед, че за жената е срамно да не се задоми на млади години. Самоуверената, образована и интелигентна жена обмисля задълбочено, преди да се обвърже, защото се стреми към пълноценен брак, в който може да продължи да разгръща личността си. Ако все пак бракът лекомислено е сключен по споменатите по-горе мотиви, прибързаният съвет към жената да се разведе отново би бил също така лекомислен.

По-скоро тя би трябвало да си представи реалистично ежедневието в брака и от тази гледна точка да провери ролята на бившия, който в края на краищата е злоупотребил с нейното доверие и любов. От друга страна, тя трябва да обогати с любов и общи интереси живота с мъжа си, преди да помисли за развод. Жените, които още не са направили крачката от буйните увлечения към зрялата любов, също са склонни да идеализират копнежа си по предишния си приятел или по някои друг мъж, с когото може би даже никога не са били интимни.

Такива блянове пречат на всеотдайността към съпруга. Ние не искаме да си затваряме очите пред факта, че някои омъжени жени имат любовник, с когото се чувстват сексуално по-задоволени, отколкото със собствения си съпруг. В много такива бракове мъжът не е съумял да бъде и любовник на жена си и да се държи така с нея, че тя да бъде щастлива само с него. Ако, от друга страна, разгледаме по-отблизо тези „обожатели”, ще открием между тях немалко женени мъже, които спрямо чуждите жени се държат твърде галантно, за да си доставят „разнообразие”.

Същевременно те пренебрегват по най-груб начин собствените си съпруги. Макар неуважението към съпругата да ги издава, много жени се поддават на техните любовни обяснения, защото колкото по-малко са научили за човека от образованието и от житейския опит и колкото по-малко са осъзнали достойнството на личността си, толкова по-лесно е за ухажора да изиграе при случайните срещи козовете си и да импонира с необвързващата си романтика.

„Да бъдеш любовник е по-удобно, отколкото да си съпруг, както е по-трудно да бъдеш винаги в настроение, вместо от време на време да казваш любезности” (Балзак)

Такъв мъж се проваля най-често, когато трябва да направи жертва за жената, която уж толкова обичал, и когато се опасява за общественото си положение и за авторитета си. Често пъти една нежелана бременност на жената разкрива слабостите на характера му.

Още публикации по темата:

Аноргазмия

Грешки водещи до аноргазмия

Съвети към мъжете при аноргазмия

Оптимални външни условия при полов акт

Лечение на половата студенина

Раздяла или продължаване на привидния брак?