Т.е. енергизирани чрез сукусио; и второ - веднъж, след като са потенцирани но този начин, те вече не съдържат каквито и да е доловими материални следи от своя първоначален състав. Следователно характеристиките им на лечебни средства са обусловени не от материални компоненти, а от друг фактор - енергия.

Оттук и извода, че сукусиото навярно предава някаква енергия от първоначалните съставки към неутралното вещество - разтворител. Всички ние сме свидетели на подобно предаване във всекидневната си практика - пластмасата предава статично електричество на хартията, върху която се трие; електричеството е невидима сила, съхранена в батериите, направени от вещество.

Ханеман навярно осъзнава, че е прехвърлил границите на материята и е навлязъл в сферата на енергаята. Следват ред логачсски изводи. Щом.като лекарственият препарат е с дипалшчно (енергийно), а не материално естество, то природа на болестното увреждане в организма, на която въпросният препарат въздейства, трябва да е от същото естество. Следователно: болестта е увреждане най-вече от динамичен порядък. Но какво точно означава това?

Ханеман достига до извода, че се касае за увреждане на жизнената сила на човека. Преходът от живот към смърт е неизмерим във времето, той става постепенно, и все пак, това е най-радикалната промяна, която съществува. Тя прекратява активността на организма и води до разграждане. Динамичната енергия, която липсва в трупа и която живият организъм притежава, Ханеман нарича "жизнена сила".

Той описва характеристиките й в Афоризъм 9: Когато човек е здрав, духовната жизнена сила /абсолютна сама по себе си/; динамизмът, вдъхващ живот на материалното тяло /организма/, властва неограничено и поддържа всички негови компоненти във великолепно, хармонично жизнено действие както по отношение на усещанията, така и по отношение на функциите. Тогава душата ни, надарена с разум, може свободно да разполага с този жив, здрав инструмент, за да постигне no-висшите цели на нашето съществуване.

Умът трябва да бъде напълно свободен, за да възприема и реагира в съответствие с нещо невидимо и нематериално. Не можем да отречем, че някаква сила владее Вселената, само защото тя е невидима и не можем да я измерим. Всички ние ежедневно усещаме тази жизнена сила, когато изпаднем в стресови ситуации - климатични изменения, пътувания, промени в диетата, пренатоварване, тъга, разболяване. Тогава проявяваме нашата издръжливост, гъвкавост, способност да се адаптираме към обстоятелствата.

Тъй като тази способност е тай-явно изразена само в живите организми, ние я наричаме жизнена сила. Днес ние признаваме някаква сила единствено като измерим нейните характеристики. По такъв начин признаваме магнетизма, електричеството, гравитационното привличане. Обикновено определяме електричеството като поток от електрони, но не знаем нищо за силата, която прави тяхното движение възможно. Самата същност на силата или енергията винаги ни се е изплъзвала.

Никога не сме съумявали да я почувстваме или да възприемем същността й с нашите сетива. По подобен начин жизнената сила, която одухотворява тялото, не е нещо, което бихме могли да изпитаме пряко; можем единствено да разпознаем присъствието й чрез нейните характеристики. Джеймс Тайлър Кент, едни от най-видните медици на Америка през 19-век, описва отделни особености на жизнената сила в своите "Лекции по философия на хомеопатията".

1. Надарена е със съзидателна интелигентност, т.е. интелигентно моделира и ръководи процесите в човешкия организъм.

2. Структурообразуваща е - поддържа в тялото непрекъснат процес на изграждане и разграждане. Но в противен случай, когато поради някаква причина жизнената сила се отдръпне от тялото, свидетели сме на процес, който отслабва енергиите в организма и ги прави разрушителни.

3. Търпи промени. С други думи, може да тече нормално или ненормално, да създава ред или болест.

4. Подчинява и контролира тялото, което обитава.

5. Адаптивна е. Фактът, че индивидът е приспособим към изменящите се условия на заобикалящата го среда, е неоспорим, но кое е онова, което само се адаптира към средата? Мъртвото тяло не умее да прави това. Ако размислим, ще се убедим, че жизнената сила се адаптира към околната среда и така поддържа човешкото тяло в нормално или ненормално състояние, когато е студено или горещо, влажно или сухо, при всякакви обстоятелства.

Друго доказателство за съществуването на жизнената сила е фактът, че когато организъм, в който са възникнали нарушения се постави под влияние на подходящо хомеопатично лекарство, пациентът не само изпитва облекчение на симптомите, но заживява с усещането, че в него животът отново тече хармонично. Най-после, след столетия на трудности и търсения, вече разполагаме с медицинска система, която не само признава лечебните сили на тялото и Природата, жизнената сила, но и на практика е изградена според принципите за стимулирането на тази сила.

И накрая, открити са принципите, въз основа на които бихме могли да работим в съгласие, а не против жизнената сила - една истинска екология на медицината. След като била разбрана основата на здравето и лекуването, Ханеман насочил усилията си към същността на болестта. В Афоризъм 11 той пише: "Когато човек се разболее, онази духовна, самостоятелно действаща жизнена сила, присъстваща навсякъде в организма, е разстроена от динамичното въздействие на болстотворен, враждебен към живота агент."

Виждаме съвсем ясно, че Ханеман е отишъл далеч напред във времето, изпреварил е и нивото, на което сме ние самите днес, твърдейки, че не само болестта, но и причините за нея са динамични. С друга думи, не микробите, вирусите или бактериите, дори не и техните вирулентни отрови на химично ниво, а самата им същност, жизнената им сила, "душата" им причинява болестта. И това е нещо динамично.

Нещо повече, тези вибриращи, пулсиращи, живеещи в нас враждебни (в" смисъл "вредни", "разрушаващи" и болестотворни агенти могат да засегнат само неустойчиви към тях организми и ги увреждат единствено на динамично енергийно ниво. Ако болестта е въпрос на вид бактерии и на тяхното количество, онези, които са в най-близък контакт с тях, щяха първи да бъдат засегнати.

Но нещата стоят по-различно. Навсякъде има хора, които са в контакт със заразни болести, но остават здрави. Има хора, които спят на едно легло с болни от туберкулоза или от остра стафилококова инфекция и остават невредими. И в същото време, има хора, които живеят в здравословна обстановка, грижат се за диетата си, почиват, спортуват и т.н., и въпреки това, стават жертва на различни видове заразни инфекции.

Болест възникна само когато се съчетаят две условия: присъствие на външен болестотворен агент и вътрешна неустойчивост на пациента. Не става дума за контакт с определени болестотворни микроби. По тази причина епидемията никога не засяга всички в дадена област. Всички алопатични лекари биват обучавани, че възприемчивостта на организма е основният фактор за възникване на болестта.

Това им се преподава, но впоследствие, в процеса на обучение и в практиката се набляга изключително на теорията за вирусната и микробната трансмисия на болестта и този факт често се пренебрегва. С готовност се признава, че хората са защитени от микробната инвазия от антитела, но обикновено не се нравят по-задълбочени изследвания върху онова) което конкретно отключва процеса на създаване на антитела.

И още веднъж, защо едни хора-заболяват, а други - не? Големият американски хомеопат от деветнадесети век Дж.Т.Кент пише: Ще ви кажат, че бацилът е причинител на туберкулозата. Но ако един човек е устойчив към бацила, той не би могъл да бъде засегнат от него ... Бактериите са резултат от болестта ... малките микроскопични същества не са причинители на болестта, те се появяват по-късно ... Те са следствие от болестта, съществуват винаги, когато се наблюдава дадено заболяване и под микроскопа се открива, че на всеки патологичен случай съответства определена бактерия.

Старата школа я приема като причина... но причината е много no-незабележима всичко, което може да бъде видяно под микроскоп. Виждаме, че възприемчивостта и разрушаващият агент са факторите, необходими, за да се прояви дадено заболяване. Във връзка с това е интересно да отбележим, че теорията за "алергените", към която се придържа ортодоксалната медицина, напълно подкрепя това твърдение.

Според нея дори безкрайно малко количество от дадено вещество понякога може да предизвика остра реакция, която причинява непоносими страдания или дори смърт на организма, който с чувствителен към него. Това се случва, защото чувствителността на организма към дадено вещество го прави незащитен към въздействието му.

И след като в ежедневната си практика лекарите-алопати наблюдават как безкрайно малки количества от някакво съединение причиняват заболявания, странно е наистина защо те не могат да приемат, че също толкова малки дози от лекарствени средства могат да ги лекуват.

Още повече, всяко хомеопатично лекарство е прецизно избрано именно заради това, че показва тясна връзка с нарушението у пациента, което пък обуславя повишената чувствителност на пациента към него. Ако потърсим научно обяснение за действието на безкрайно малките дози хомеонатични препарати, можем да го открием в закона на Мопер - френски математик от осемнадесети век:

За да бъде предизвикана някаква промяна в природата е необходимо възможно най-малкото количество действие. Според този принцип, решаващо е винаги малко/по, минималното количество. Действието на този принцип може да бъде видяно навсякъде около нас. Колко топлина е нужна, за да отключи невероятния процес на растеж на семето? Колко слънчева енергия е нужна, за да бъде едно цвете нахранено? Помислете колко чувствителни би трябвало да бъдат апаратите, които измерват космичните лъчи на слънцето, а тези космични лъчи са двигател на невероятни сили, които предизвикват промени в климата в зависимост от слънчевия цикъл.

Днес повече от всякога сме склонни да признаем, че психичният стрес (умствения шок) е единственият фактор, който отключва голям брой заболявания. Ако в тези случаи приемаме, че една мисъл или чувство могат да причинят динамични увреждания, защо е толкова трудно да признаем, че първоначалните смущения са на енергийно ниво, и че това ниво може да бъде повлияно от присъщата за бактериите или микробите вибрираща енергия?

Убеждението, че болестта се причинява от бактерии, е може би една от нашите най-големите заблуди. Всички терапевтични изследвания днес се базират на тази догма. Нейно следствие е вълната от нови продукти, заляла пазара, нови лекарствени препарати, погълнали невероятно много средства, усилия, здраве и пари. Но, тези изследвания са основани на погрешно убеждение и са насочени в погрешна посока.

Много хора се мъчат да докажат, че ортодоксалната медицина и откритията, направени от нея, са снижили значително смъртността в целия свят, но ако се огледаме около нас, ще се убедим, че ръстът на умствените и психични отклонения е нараснал пропорционално. По-нататък ще говорим за връзката между двата феномена.

Ситуацията в хомеопатичната практика е съвсем различна. Тук изобщо не става дума даден вид бактерия да бъде убит, а човешкият организъм да бъде приведен в такова състояние, в което за бактериите ще бъде невъзможно да съществуват в него.

С други думи, възприемчивостта на пациента да бъде сведена до минимум. И така, да обобщим всичко казано дотук:

1. Пациентът е излекуван само ако му бъде дадено лекарство, което в здрав организъм предизвиква симптоми, сходни със симптомите, наблюдавани у него самия.

2. Заболяването не е просто смущение във функцията на даден орган, а no-скоро нарушение в жизнената сила, която е отговорна за функционирането на целия организъм.

3. Лекарствените средства не могат да проникнат във физическия организъм или да въздействат върху жизнената сила, ако не са приведени в динамично, енергизирано състояние.

4. Причините за заболяванията трябва да се търсят на динамично, а не на физико-химично ниво.