Задух (недостиг на въздух) се появява у всички хора при физически усилия. Той настъпва по-лесно и по-бързо у нетренирани, по-пълни и възрастни хора. Задухът обаче е често признак на болест, особено когато е силен и не е свързан с физическо натоварване. Той се дължи на увеличено съдържание на въглероден двуокис и намалено кислородно насищане в кръвта. Недостигът на въздух може да се почувства и при незначителни физически усилия, при каквито нормално не настъпва. В тези случаи той може да се дължи на заболяване на сърцето или е резултат на намаление на дихателната повърхност на белите дробеве поради заболяването им.

Задухът може да бъде и постоянен и да се усилва при движение. Това се среща при сърдечна недостатъчност, при остри и хронични заболявания на белите дробове (бронхопневмония, пневмония, плеврит, хроничен бронхит, белодробен емфизем, пневмосклероза и др.) Недостигът на въздух може да се явява внезапно на различни периоди от време и да има характер на пристъп. Пристъпният задух не рядко се появява през ноща по време на сън. Болния изпитва силен недостиг от въздух.

Пристъпният задух е типичен за бронхиалната астма, но се среща и при сърдечна астма, настъпваща у по-възрастни хора, които страдат от високо кръвно налягане и имат възрастови изменения в сърдечния мускул. Задухът може да бъде изразен предимно във фазата на вдишването – при чуждо тяло в дихателните пътища, дифтерия на ларинкса. В други случаи е затруднено главно издишването – при бронхиална астма, белодробен емфизем. Задух може да има и при болни с изразени анемии, както и при някои невротизирани личности (дихателна невроза). Една голяма част от хората страдащи от задух са пушачи.