Жива бактерия Ацидофилус

След приемането в организма попада в тънките черва и подобрява :

- pH кислородното съдържание, произвежда бактерицидни вещества

- прочиства червата и не допуска развитие на болестотворни микроби

-намалява образуването на канцерогени - произвежда ензими, в това число галактаза, която е необходима за усвояването на млечната захар

- предпазва червата, пикочните пътища и половата система от бактериални и гъбичкови инфекции

- намалява диарията след подлагане на радиация или химиотерапия

- намалява нивото на вредния холестерол

Жива бактерия Бифидус

Друга благотворна бактерия, която се намира в дебелото черво.

- подобрява храносмилането и усвояването на белтъците и мазнините

- задържането на минерали като фосфор, калций и желязо.

- премахва запека и така подпомага изчистването на червата и възстановяването на черния дроб.

- намалява алергичните реакции към мляко

- участва в разграждането на някои канцерогени, намалява нивото на вредния холестерол, произвежда хормони и витамините В и К

Пробиотиците са особено важни през първите две-три години от живота на човека. Бебетата получават бактерии и други полезни микроорганизми при преминаване през родовия канал. Тези бактерии навлизат през устата на бебето в червата и се прикрепват към стените им. Бебетата на естествено хранене страдат по-малко от колики и други хранителни смущения. Това се дължи на стимулиращия ефект, който майчината кърма оказва върху бифидо-бактериите.

Те трябва да съставляват 99% от чревната флора на здравите кърмачета и са защита срещу чревни инфекции. Бебетата наддават чудесно, поради по-доброто усвояване на белтък. Те помагат също усвояването на калция и други минерали и витамини. С тяхна помощ се произвежда лактаза - ензим, необходим за усвояване на млякото. В комбинация със синьозелените водорасли AFA, пробиотиците Ацидофилус и Бифидус остават живи и активни до консумацията им.

Пребиотиците стимулират главно растежа на бифидобактериите – затова се наричат бифидогенни фактори Едни от най-често използваните пребиотици са т.нар. диетични фибри. В дебелото черво фибрите се разграждат частично, чрез бактериална ферментация, с образуването на важните за нормалната чревна функция мастни киселини. Фибрите намаляват риска от развитие на запек, хемороиди и рак на дебелото черво.

Диетите с високо съдържание на фибри са особено полезни при профилактиката на сърдечно-съдови заболявания. Фибрите се разграждат сравнително бавно и това осигурява по-бавно повишение на кръвната захар и по този начин са полезни и за болните от диабет; намаляват и нивото на холестерола. Храните, богати на влакна ни карат да се чувстваме сити дълго време. Фибрите са неразтворими и разтворими.

Неразтворими фибри

Неразтворимите участвуват в поддържането на растителните структури. Те са материал, който не се разтваря във вода. Те са по-резистентни на процесите на храносмилане и могат да бъдат открити в началния си вид в долните отдели на дебелото черво. Тук се подлагат на ферментиращото действие на бактерии, с образуване на специфични мастни киселини. Този тип на фибри се откриват главно в пълнозърнестите храни и особено в пшеницата. Неразтворимите фибри играят основна роля при запек и стомашни разстройства.

Разтворими фибри

Разтворимите фибри представляват лепкава субстанция под формата на гел или гума и се разтварят във вода. Те помагат за намаляването в кръвта на “лошия” холестерол, и от друга страна спомагат за поддържане на нормални нива на “добрия” холестерол. Намират се в плодовете и зеленчуците, както и в някои житни растения - пр. овеса. В по-големи количества се съдържат в изсушения грах, боба и лещата. Полезни ефекти: снижават нивото на холестерола в кръвта, контролират диабета.

Магическите свойства на фибрите

Баластните вещества /фибрите/ намаляват абсорбирането на въглехидрати и мазнини от организма. Освобождава се по-малко инсулин и се складират по-малко мазнини. Фибрите забавят скоростта на смилане на сложните въглехидрати и по този начин понижават гликемичния им индекс. Това осигурява по-бавно повишаване на кръвната захар и стабилни стойности на инсулиновата крива - подпомагат профилактиката срещу диабет. Както и при атеросклерозата, болести на сърдечно-съдовата система, храносмилателния тракт.

Дневна нужда от фибри

Възрастните индивиди се нуждаят от 20-30 грама фибри на ден. Трябва да се има пред вид, че тялото има нужда от 12 г фибри на всеки 1000 консумирани калории. Повечето хора консумират около 10 г влакнини на ден. Децата се нуждаят от различни количества според възрастта си. Изискването към дневната нужда от фибри за децата може да бъде изчислено като към възрастта прибавите 5. Например, за дете на възраст 7 години, дневната нужда от влакна е 12 грама.

За да се достигне оптимума, без да се развият прояви на дискомфорт, увеличаването количеството на приетите фибри трябва да става постепенно. Затова те трябва да се приемат с достатъчно количество течности. Най-богати на фибри зеленчуци са: артишок, аспержи, бамбук, бамя, бобови кълнове, броколи, брюкселско зеле, домати, зеле, зелен фасул, зеленолистни зеленчуци, краставици, лук, маруля, патладжани, репички, спанак, тиквички, чушки и др. Най-богати на фибри плодове са: ябълка, слива, праскова, нектарина, ананас, грейпфрут, боровинка, ягода, малина, череша, киви, пъпеш, диня.

Автор: Надя Златева