Чест симптом при вътрешните заболявания е събирането на течност в междуклетъчните пространства и тъкани – т.нар. оток. По своята локализация отокът може да бъде локален (ограничен) или общ (по цялото тяло). Често отокът се съчетава с изливи на течност в телесните кухини – плевра, коремница, околосърдечна торбичка. Местния оток се появява най-често по клепачите, глезените и външните полови органи. Много често (особено в началото) отокът е по-ясно изявен вечер и изчезва през ноща. В някои случаи, например при бъбречно болни, отокът около очите е по-силно изразен сутрин. При сърдечно болни, които лежат продължително време, отокът се развива най-рано в областта на кръста и гърба.

В много случаи отокът в началото е локализиран, но с течение на времето обхваща все по-големи области от тялото. Отокът има различна изявеност – от едва уловим до силно подпухване на засегнатата област. Кожата върху отока е опъната, изтъняла, лъскава. Отокът може да бъде мек или твърд, като опипването му понякога може да бъде болезнено. Характерно е оставянето на трапчинки при притискане върху костни подложки, което проличава най-добре при притискане по предната повърхност на подбедрениците. Причините за отока биват различни и могат да се разделят на местни и общи. Най-чести местни причини за оток са разширените вени на долните крайници.

Отокът показва подчертана зависимост от положението на тялото – засилва си при стоене в право положение и изчезва след лежане. От местни причини е и отокът при запушване или притискане на венозните или лимфните съдове – от сраствания, възпалителни процеси, тумори. От общи причини най-чест е отокът при сърдечна слабост, бъбречни заболявания, цироза на черния дроб, белтъчен недоимък, продължителни и изтощителни диарии, редица заболявания на жлезите с вътрешна секреция. Интерес представлява т.нар. оток на Квинке. Той се развива обикновено внезапно, често без уловими причини. Нерядко обаче се предизвиква от някои лекарства. В други случаи се развива преди менструация.

Отокът на Квинке се локализира най-често по лицето – по горната устна, клепачите, бузите, но може да се наблюдава и по други части на тялото. Отокът бива различно изявен. Когато се локализира по лицето, може да доведе до големи обезобразявания. Кожата над очите е опъната, понякога зачервена и топла на пипане. Отокът на Квинке се повтаря често, като обикновено засяга едно и също място, но може и да измени месторазположението си. Появата на оток е сериозен симптом, който изисква консултация с лекар. Изясняване причините на отока понякога е трудно и често налага допълнителни лабораторни изследвания.