От откриването на вируса /човешки имунодефицитен/ предизвикващ СПИН / синдром на придобита имунна недостатъчност/ през 1983 от Люк Монтание и Роберт Гало до 1987 , когато беше въведен за първи път медикаментът AZT /генерично име- Ретровир/, всъщност започна лечението на тази коварна болест, сриваща подмолно човешката имунна система. Но истинска революция, превърнала СПИН от животозастрашаващ синдром в хронична инфекция, даде ВААРТ - високо активна антиретровирусна терапия - през 1996 год. с въвеждането на нов клас лекарствени средства. 

Това се протеазни инхибитори, които в комбинация с т.нар. нюкове – нуклеозидни/нуклеотидни и ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза /ензим на вируса отговарящ за репликацията му/предизвикаха обрат по фронтовете на войната с коварния враг на човешкия род.

Индикации за зaпочване на адекватна терапия са спад в броя на CD4 под 350 клетки/мл плазма и по-високо ниво на вирусната РНК от 55000 копия/мл плазма.

Целта на тази комбинирана и високо активна антиретровирусна терапия (highly active antiretroviral therapy [HAART]) е да се редуцира така нивото на вируса в кръвта, като се достигнат “неоткриваеми” нива т.е. - под 50 копия на милилитър плазма, след което да се възстановят CD4 – имунните клетки (имунно възстановяване и реконституция ) изключително важни показатели за излизане от “кризата”.

Започване на лечение при ниски изходни нива на CD4 клетките и високи нива на ХИВ - РНК / копия на вируса/ е свързано с бавен резултат, непълно въстановяване на имунитета и евентуално компрометиране на лечението. Защото повишението на CD4 - клетките е показател за намаляване на риска от опортюнистични инфекции, други усложнения /неопластични заболявания/ и смърт.

Даниела Николова главен асистент при МУ Варна 2-ра Инфекциозна клиника и зав.сектор Хив/ СПИН при МБАЛ "Св. Марина"

следва продължение