Кашлицата е волеви или рефлекторен акт, с помоща, на който се изкарват секрети от дихателните пътища. Най-често се дължи на механично, топлинно или химично дразнене на дихателните пътища. От най-голямо практическо значение е тютюнопушенето, което има тежки последствия – белодробен емфизем, бронхиектазии (разширения на бронхите) и нерядко белодробен рак. Кашлицата е важен признак преди всичко за заболяванията на дихателната система, но може да се срещне и при болести на сърцето, а в редки случаи може да бъде и психогенно обоснована. Кашлицата може да бъде суха – без храчки, при ларингит, трахеит и някои белодробни заболявания. Може да бъде влажна – с храчки, при бронхит, пневмония, бронхопневмония, белодробен абсцес. При бронхиектазии и белодробни абцеси количеството на храчките е голямо и обикновено се изкарва сутрин след събуждане. Храчките могат да бъдат примесени с жилки кръв. Понякога болният изкарва с кашлицата значително количество ясна, пенеста кръв – кръвохрачене.

Кръвохраченето се среща при болни с бронхиектазии, при белодробна туберкулоза и др.болният може да има кървене от задната част на носа, при което изтичащата кръв го задавя и той я изкарва с кашлица. В такива случаи може да се добие неправилно впечатление, че има кръвохрачене от белите дробове, а в същност се касае за кървене от задната част на носа. Не всяка кашлица е израз на тежко заболяване.

Най-често кашлицата се среща при остро възпаление на горните дихателни пътища и може да премине и без лечение. Въпреки това на нея не трябва да се гледа с пренебрежение, защото сравнително лекото заболяване, на което тя е израз, може да се усложни. Съчетанието на кашлицата с висока температура и особенно със задух и бодежи в гърдите налага сериозно отношение и консултация с лекар.