Получихме представа за това какво представлява снемането на хомеопатичен случай и за чудотворните резултати, които се получават след предписване на подходящо лекарство.

Хомеопатията действа, но все още недостатъчно разбираме същността на нещата, за да кажем как действа тя. Истината е, че отговорът на този въпрос е академичен, тъй като главното задължение на практикуващия е да лекува, а нашето познание в областта на хомеопатията е напълно достатъчно за тази цел. Независимо от това човешкият ум не се задоволява без отговори.

Ето накратко най-добрият отговор, който мога да дам в рамките на съществуващото познание. Не е необходимо много да се мисли, за да се разбере какво означават симптомите на болестта, какво показват и какво казват: те са средството, чрез което природата се бори, за да избави организма от болестта. Това много точно е формулирано от Хшюкрат: "Гаденето се лекува чрез повръщане".

Изглежда, че всеки организъм притежава защитен механизъм (изява на жизнената сила, действаща в състояние на болест), който се задейства веднага щом този организъм бъде нападнат от вътрешен или външен болестотворен агент. Знаем, че всички инфекциозни болести имат инкубационен период, по време на който пациентът не осъзнава, че е болен; действителните симптоми се появяват едва след .този инкубационен период, който може да продължи часове или дни.

Това е първата нишка, водеща към теорията за болестта като динамичен феномен. При явлението болест виждаме появата на някои симптоми. Но какъв е процесът на тяхното създаване - всъщност на всяко създаване? Когато човек създава нещо, той го прави първо в ума си. Тази концепция означава зараждане на творението на динамично (енергийно) ниво. Когато се прави нова машина, нейният създател първо си я представя и я разработва в ума си.

Това правило за динамичния произход на творението важи за цялото мироздание, било то първоначалното създаване на Вселената, или на човека, или на човешките творения. "Както горе, така и долу". Природата работи по този начин и по същия начин се създава болестта. Когато един болестотворен агент влезе в контакт с предразположен организъм, болестта се възприема на динамично ниво. (Тук става въпрос очевидно за положителното и отрицателното, за светлото и тъмното, мъжкото и женското, ин и ян.)

Едва по-късно можем да почувстваме и видим резултатите в организма. Това динамично нарушение, което разтърсва целия организъм, започва от центъра и засяга първо електромагнитното поле на човешкото тяло. До скоро самата идея да се свързва човешкият организъм с електромагнитно поле едва привличаше вниманието. Съвременните научни изследвания с уреди за измерване на полето и кирлиановата фотография показват, че съществува силно активно електродинамично поле, което прониква във всеки жив организъм.

Тези полета могат да бъдат измервани по интензитет и е доказано, че те са много динамични. Всеки момент полето се променя по интензитет в зависимост от промените в съзнанието и емоциите, приемането на алкохол или наркотици и дори от развитието на някаква болест.

Откритието на биоелектромагнитните полета е началото на революция в постановките на Нютоновата физика. Във физиката Нютон обяснява закони, които управляват видимия физически свят и тези закони остават толкова валидни в днешно време, колкото и по времето на Нютон.

Но наблюдаването на природата на атомно и субатомно ниво изисква нови постановки и такива предлага съвременната физика. По същество те приемат, че материята и енергията не могат да се считат за отделни категории. Те са взаимозаменяеми и постоянно си взаимодействат в контекста на така нареченото "поле". Важността на тази нова перспектива е посочена най-добре от Алберт Айнщайн:

"Следователно можем да разглеждаме материята като съставена от зони на пространството, в които полето е изключително интензивно. В този нов вид физика няма място и за полето, и за материята, защото полето е единствената реалност."

Електромагнитните полета се характеризират с явлението вибрация. При "наблюдение" отвън електроните кръжат около атомните ядра, като се движат първо в една посока, а след това в друга. Това колебание напред и назад става със специфична честота, която се определя от типа субатомна частица и нейното ниво на енергия. За нашите цели, обаче, е от значение, че всичко съществува в състояние на вибрация и всяко електромагнитно поле се характеризира със степени на вибрация (честоти), които могат да бъдат измерени.

Човешкият организъм не прави изключение. За да опростим тази сложна ситуация, можем да си представим, че отделният човешки индивил съществува при определена вибрационна честота, която може да се променя динамично всяка секунда в зависимост от умственото състояние на личността, вътрешните или външни стресове, болести и т.н. Електромагнитното поле е много подобно на "жизнената сила", за която говори Ханеман.

След като веднъж електромагнитното поле на човек бъде засегнато от болестотворен фактор, нещата могат да се развият в две посоки. Ако конституционалното състояние на човек е доста силно, а вредното влияние е слабо, електромагнитното поле променя степента на вибрация съвсем леко и само за кратко време. Индивидът може да не осъзнае, че изобщо се случва нещо.

Ако обаче влиянието е толкова мощно, че да надвие жизнената сила, електромагнитното поле претърпява по-голяма промяна в степента на вибрация и ефектите от това евентуално се усещат от индивида. Защитният механизъм на организма се включва само когато влиянието наистина представлява заплаха за съществуването или за доброто състояние на организма. Единствено тогава организмът предизвиква процеси, които пациентът усеща като симптоми.

Симптомите на болестта не са нищо друго, освен реакции, които се опитват да освободят организма от вредните влияния. Те просто са материалните прояви на по-ранни разстройства на динамично електромагнитно ниво. Функцията на хомеопатията е да подсилва естествения защитен механизъм на организма, като прибавя към неговите възможности допълнителна енергия. Тя работи в същата посока, в която и жизнената сила, а не срещу нея.

Тази посока, тази естествена интелигентност на жизнената защита е точно същият комплекс от симптоми, които алопатът така старателно би подтиснал. Тъй като всички вещества притежават характерни електромагнитни полета, задачата на хомеоната е да намери онова вещество, чиято "характерна вибрация" съответствува най-добре на тази на пациента по време на болестта. Както бе обсъдено по-рано, характерната вибрация се проявява чрез съвкупността от симптоми - било то в пациент при поява на болест, или при доказване след приемане на лекарство.

Когато степените на вибрация на пациента и лекарството съвпадат, протича явление, добре познато на физиците и инженерите като "резонанс". Точно както един камертон може да стимулира вибрацията на друг с идентична честота, така и лекарството увеличава степента на вибрация на електромагнитното поле на пациента. В резултат на това електромагнитното поле на пациента се усилва до точно необходимата за осъществяване на излекуването степен.

Разбира се, за да има такава полза, избраното лекарство трябва да бъде много близо до точната степен на вибрация на пациента. Ето защо за пациента е от значение да се консултира само при напълно квалифицирани хомеопати - онези, които са се обучавали поне четири години в добри училища и които стриктно следват основните закони и принципи на хомеопатията. Има много хомеопати, които притежават само частично познание и често драстично се отклоняват от основните принципи.

Те предписват хомеопатично приготвени лекарства, но не могат да се нарекат хомеопати. Въпреки че лошата хомеопатия не може да нанесе действителна, пряка вреда в същия смисъл както токсичните алопатични лекарства, тя може да доведе,до голямо нарушение на жизнената сила на пациента. Ако се предписва неправилно в продължение на дълъг период, случаят може толкова да се обърка, че дори високо квалифициран хомеопат да не бъде в състояние да възстанови здравето на пациента.

Според резонансния принцип (закона на подобията) едно лекарство, което не покрива всички симптоми на пациента, не може да има никакъв ефект; нито трябва да се предполага, че две или три лекарства, взети заедно, колективно ще свършат работата, която трябва да се извърши от едно. Логиката може да намери за съвсем разумно, че ако едно лекарство може да произведе 80 процента от симптомите на пациента, а друго - останалите 20 процента, то двете могат безопасно да се предпишат заедно и съвместно да премахнат болестта.

Но това не става по този начин. Въпросът не е в количеството - в събирането на нужния брой симптоми при различните лекарства - а no-скоро в качеството. В природата всички тези лекарства са различни по качество - по вибрационна честота - и по този начин създават дисонанс помежду си.

По груба аналогия може да харесваме две сонати на Бетовен, всяка от които ни въздейства по свой собствен фин начин; но ако ги слушаме едновременно, ще чуем само един безсмислен и неприятен дисонанс. Всяко лекарство си има своя собствена характерна вибрация и за да подейства, трябва да бъде подобно според същността на заболяването и да се предписва самостоятелно.