Как става това? Това не е въпрос на комбиниране на мисъл и впечатление от наблюдавани (видими) симптоми, а внезапно й непосредствено знание. В хомеопатията диагнозата не е нищо повече от разпознаване на лекарството, което може да причини и следователно да излекува определена съвкупност от симптоми. Ето защо хомеопатите по цял свят говорят за своите пациенти като за "случай Сяра" или "случай Пулсатила", а не за случай на диабет или артрит.

Те наричат пациента и съвкупността на неговите симптоми с името на лекарството, което е показано в дадения случай. Картините на лекарствата са извлечени от огромния опит, натрупан до сега.  Аз ще дам тук само няколко портрета в щрихи.

Несъмнено вие познавате някой напорист индивид, който здраво работи за да форсира света да върви по пътя си, който често е нервен и раздразнителен, заяжда се за всеки детайл, изтръгва дръжката на вратата на килера защото малко заяжда и стоварва служебните ядове върху жена си и децата си.

Той лежи буден и мисли за проблемите в работата си, за да се отпусне и да заспи малко преди часа, в който трябва да става за работа. Когато е болен този човек ще покаже характерни физически симптоми на лекарство, приготвено от Nux vomica (бразилски орех) и назначаването му ще окаже много силен ефект върху физическото, умственото и емоционалното му състояние.

Може да минат месеци или години без да има нужда от повторното му приемане. А може би познавате някоя женствена, закръглена жена с доста променливо настроение - смее се или плаче при най-малка промяна на обстановката или компанията. Тя обича хората и общуването с тях (особено много обича да говори за своите оплаквания), социално е по-скоро пасивна и едва ли би станала водач, която внезапно може да стане злобна и хаплива, не понася жегата, а в студено време се разхожда леко облечена, която се чувства най-добре при разходка на открито и се влошава в задушна стая.

Тази жена би се подобрила невероятно от лекарството Пулсатила (обикновена съсънка), независимо от това какви са нейните оплаквания - кожни обриви, нарушения в менструалния цикъл, стерилитет, диабет, астма или нещо друго. В своята Материя Медика хомеопатията изброява хиляди вещества. Те покриват повечето от симптомите, с които хомеопатът се среща, в професионалния си живот.

Разбира се трябва и ще се добави нова информация към тези ресурси. Необходими са нови изследвания и нови доказвания на вещества, които не са добре изучени. Най-голямото предимство на хомеопатичната диагноза е, че тя се изгражда единствено и изцяло въз основа на симптомите на пациента, като последните насочват към лечението. За алопата едно болестно състояние изисква лечение само при наличието на видими патологични промени в тъканите - например язва на дванадесетопръстника или туморно образувание някъде в тялото.

Според хомеопата болестта започва със симптомите, за които съобщава пациента и те насочват към лекарството, което ще го излекува. За хомеопата пациентът е болен когато и защото се чувства болен. Ако оплакването вече се разпознава катo болест, която изисква алопатично лечение, това означава, че процесът е доста напреднал. За алопата пациентът е болен, само ако това може да се установи с лабораторни тестове.

Но всъщност пациентът има право да се безпокои. Всички негови първоначални оплаквания могат и в края на краищата довеждат до патологични промени в тъканите, които алопатите откриват. Хомеопатията, приложена в началния стадий на функционални нарушения може да ги излекува и по този начин предотвратява възможността за развитието на болестни изменения в тъканите.

От всичко това следва, че ако пациентът трябва да чака алопатична диагноза, преди да бъде подложен на лечение, ще заплати доста скъпо за здравето си. Ето защо непрекъснато се подчертава , че хомеопатията е най-добрият профилактичен метод, който човек може да използва. В афоризъм 7 от Органона Ханеман съвсем уместно заявява:

"Единствено и само симптомите трябва да са посредника, чрез който болестта се изявява и насочва към лекарството, което ще я излекува. От това следва, че тоталността на всички тези симптоми, които са външна изява на вътрешната природа на болестта, трябва да бъдат главното и единствено средство за определяне на подходящо лекарство"

Сто и петдесет години по-късно покойният Сър Джон Уеър, бележит хомеопат и личен лекар на Кралицата, изнесъл лекция по хомеопатия пред Кралското общество по медицина, в която той заявява: "В заключение искам да кажа, че всичко което чухте до тук, може да ви звучи правдоподобно или не, но като практически ориентирани лекари вие трябва да си мислите "Дали това наистина действа?".

За да ви покажа, че наистина работи, аз ще взема няколко най-прости случая, за да илюстрирам хомеопатията в някои от нейните фази. Няма да ви отегчавам с детайли, а ще обърна внимание само на най-характерните и изпъкващи неща. Бе ми изпратен един офицер с окопна треска, освободен от военна служба по инвалидност. Той боледувал вече цяла година. Беше страшно раздразнителен.

Треската му винаги започваше в 9 ч. сутринта. Изпитваше съответната болка, не можеше да си намери място, имаше конвулсии на крайниците. Всички тези симптоми се влошаваха през нощта. Само едно лекарство СНатотШа притежава този комплекс от симптоми и само една доза от Chamotnilla във висока потенция, бързо го излекува и той замина отново на фронта.

Майка на невръстни деца с остро хранително отравяне, с повръщане, продължило цяла нощ, беше докарана при нас в поликлиниката от нейния съпруг в два и половина часа през нощта. Тя беше студена, силно отпаднала и тревожна, почти "свършила". Симптомите й бяха типични за лекарството Arsenicum и същото, дадено във висока потенция, й позволи няколко часа no-късно да си отиде в къщи топла и усмихваща се, отново във форма.

Тук може да видите бързото действие на хомеопатичните лекарства в остри случаи. Колкото по-остро е заболяването, толкова по-бързо и пълно е действието на лекарствата. Веднъж бях извикан през нощта при един мъж, който беше пил шампанско и ял стриди за вечеря, и който се превиваше на две от силни болки в корема. По челото му бяха избили капчици пот.

Болката се облекчаваше само когато той притискаше силно и дълбоко с две ръце корема си. Едва успяваше да отговаря шепнешком. Чувстваше се много болен и мислеше, че на следващия ден няма да може да отиде на работа. Три минуги след като му бях дал Colocynth (вид краставица) във висока потенция, той въздъхна с облекчение, протегна си краката и каза - "Чувствам се по-добре". На следващия ден той беше на работа.

Тук лекарството, което трябваше да се даде е Colocynth, a не Arsenicum, защото Colocynth e единственото лекарство, при което болките в корема се облекчават от превиване на две и натиск. Една нощ в десет и половина часа бях извикан от един мъж, страдащ от уртикария - анафилактична - в резултата на приложен антитетаничен серум. Той не беше на себе си от страх и тревога, не можеше да стои на едно място и беше сигурен, че ще умре.

Беше жаден, беше му горещо и изпитваше силен страх да остане сам и беше изпълнен с опасения. Много неспокоен. Всичко трябваше да се направи на секундата. В тази случай лекарството Aconitum в потенция 30 го облекчи почти моментално и след 15 минути пациентът беше отново на себе си. Това е едно от най-драматичните неща, които някога съм виждал.

Веднъж бях спешно извикан да видя пациент с ревматична треска, който докарваше до отчаяние всеки, който се опитваше да влезе в контакт с него. Медицинските сестри просто не знаеха какво да правят -ревматичните болки били непоносими, той казваше - "Най-малките болки ме подлудяват." Една доза от Сhamomila предизвика почти моментално облекчение; температурата бързо спадна и пациентът се почувства добре.

Човек би могъл да дава такива примери до безкрай и запомнете - те са нещо обикновено не за този, който предписва, а за хомеопатията. В тези дни на бързо развиваща се наука, когато "глупостта" на хомеопатията доказва мъдростта ... и поразяващата далновидност на Ханеман, която всеки ден получава все по-нови и нови потвърждения, какво би попречило и на най-големия скептик да експериментира с тази сила, с която разполагаме.

Тези, които са опитали силата на Хомеопатията не я изоставят. Много пъти различни лекари започват да изучават хомеопатия или им е било възложено да я изследват, за да я разобличат, но всъщност това ги е правило нейни ентусиазирани привърженици и тълкуватели. Предполагам, че никой от нас не е навлязъл в хомеопатията без съмнение и недоверие, но фактите са твърде силни и за скептика."