Болките в гърдите могат да се дължат както на заболяване на гръдната стена, така и на болестен процес в органите, намиращи се в гръдния кош. Болката, дължаща се на заболяване на самата гръдна стена, е най-често ограничена и протича с локализирана чувствителност при натиск. Тя е зависима от дихателните движения или от движенията в раменния пояс. Болестното огнище може да лежи в кожата, подкожната тъкан, мускулите, нервите, ребрата, гръдната кост и плеврата. В някои случаи заболяванията на гръбначния стълб (например шипове на прешлените) могат да причиняват излъчващи болки в гръдния кош. Болката, която изхожда от мусукулатурата на гръдния кош, е свързана с движенията и често се дължи на вирусни заболявания или пък е реакция от претоварване на мускулатурата, например след упорита и силна кашлица.

Най-голямо значение има разграничаването на гръдните от сърдечните болки. Така наречената гръдна жаба (ангина пекторис или стенокардия) дава твърде типични болки. Типичната сърдечна (стенокардиална) болка се характеризира с появя след физическо усилие и преминава няколко минути след преустановяване на натоварването. Пълният стомах и вдишването на студен въздух благоприятстват появата и. Болката се локализира обикновено зад гръдната кост – вляво или в двете и страни. Болката е пристягаща, свиваща, като може да бъде слаба или силна.

Характерно е излъчването на болката към лявата ръка, лявото рамо и плешка, а понякога и към лявата част на шията и челюстта. По-рядко болката се излъчва към корема и може да наподобява болката при коремно заболяване, но в този случай корема не е болезнен при натиск, нито е опънат, както това се среща при острите коремни заболявания. Сърдечната болка може да се появи и по време на покой, може да бъде нетърпимо силна и да продължи с часове. В такива случаи съмнението за инфаркт на сърцето е основателно.