Харви е роден в Англия и учи в Кеймбриджкия медицински колеж. Но както и други ренесансови учени заминава за Падуа, където има извества светска научна школа. Там неговият преподавател признава съществуването на венозните клапи, но счита, че те забавят движението на кръвта към периферията на тялото. По-късно Харви открива, че в същност клапите подпомагат връщането на кръвта обратно в сърцето. Той се връща в Англия и през 1602 работи в болница, а през 1607 г. е избран в Кралския лекарски колеж, а през 1615 г. назначен за лектор по анатомия и хирургия.

През 1628 г. публикува трактат “Анатомично изследване на движението на сърцето и кръвта у животните “. Там за пръв път описва работата на сърцето и артериалната система , като привежда доказателства за кръвообращението. При наблюденията си Харви прибягва до вивисекция. Така доказва, че при свиването си сърцето изтласква кръв и тези контракции пораждат пулса. Доказва, че кръвта, влизаща в сърцето през кухата вена, се изпомпва в аортата. Харви прави и количетвени изчисления.

Пресмята количеството кръв, изпомпвано от сърцето в артериалната система, въз основа на предполагаемия му капацитет при 72 удара в мин. Резултатът е 59, 2 куб см. Като 59,2  х 72 удара х 60 мин е равно на 255 134 куб см. Или според Харви, черният дроб не може да произведе толкова кръв. Следователно в организма има едно и също неголя-мо количество кръв в постоянно движение. Център на системата, движеща кръвта е сърцето. Кръвта преминава от артериалната във венозната система.

Без микроскоп, Харви не е успял да види как са свързани вените и артериите, но е прозрял съществу-ването на подобна връзка и предсказал откритието на “ някакви отвори “. 30 г. по-късно Марчело Малпиги открива тези “ отвори “ – капилярите. Така или иначе откритието на Харви е от огромно значение за тогавашната ренесансова наука, но е и едно от най-важните и валидни заключения, направени по индуктивен метод.

"Стоте най-влиятелни учени от древността до наши дни " 

Джо Симънс