|
Домашен лекар
|
|
Чл. 56. (1) Лекарят получава хонорар (възнаграждение) за своя труд.
(2) Хонорар е всяко възнаграждение за извършена работа в качеството му на лекар.
(3) Хонорарът е тази част от стойността или цената на медицинската дейност, върху която лекарят има пълни права, съобразявайки се с този кодекс. Чл. 57. Във всички случаи при определяне на своя хонорар лекарят се основава на принципа, че лекарската дейност е наука, изкуство и техника. При определяне на своя хонорар е недопустимо лекарят да го намалява под приетия от БЛС минимум за тази дейност. Чл. 58. (1) Право на лекаря е да определи своя хонорар в съответствие с вида на медицинската дейност, която извършва, квалификацията си и правилата, приети от БЛС.
(2) Лекарят не може да откаже обяснение за размера на своя хонорар и формирането му на клиента си или на негов законен представител.
(3) Лекарят не изисква хонорар, когато оказва спешна помощ на болен, намиращ се в непосредствена опасност за живота.
(4) Лекарят има право да се откаже от хонорара си в даден случай по собствена преценка съобразно своите разбирания и оценка на конкретни обстоятелства, но не да намалява хонорара си под приетия от БЛС минимум за тази дейност. Чл. 59. При лекуване на колеги и на техните семейства лекарят не приема хонорар за положения труд, но приема заплащането на използваните лекарства и материали. |
