Погледната през микроскоп, простатната жлеза се оказва изпълнена с повече канали и глухи улици от самата Венеция. Те лесно могат да се инфектират, възпалят или запушат било от сгъстена секреция или малки чакълоподобни камъчета. Така се получава простатит, от който страда всеки трети мъж между 20 и 50 години. Болестта се проявява в четири форми.

Остър бактериален простатит

Тази инфекция се причинява от бактерии от храносмилателния тракт, които стигат до пикочопровода или през уретрата, или по пътя на кръвта или лимфата. Понякога причинителите са микроорганизмите на венерическите болести (гонорея, хламидии). Симптомите се появяват внезапно и биват:

• неразположение студени тръпки или треска

• болки в долната част на гърба, около бедрата или гениталиите

• пронизваща болка между скротума и ануса

• болезнено и затруднено уриниране

• често уриниране

• болка при еякулация.

При преглед чрез туширане лекарят напипва топла, подута и мека простатна жлеза. Лечение на острия простатит След установяване на диагнозата се предписва продължителен (обикновено до четири седмици) курс с антибиотици; подобрението трябва да настъпи след първите няколко дни. В някои случаи простатната жлеза се подува дотолкова, че притиска напълно уретрата, което прави уринирането невъзможно и се налага постъпване в болница.

Под местна упойка се поставя катетър, който възстановява дренажа на урината. Ако въпреки лечението възпалителните промени в гънките и каналите на жлезата останат, може да се говори за хронично състояние на болестта.

Хроничен простатит

Хроничният простатит е обичайно заболяване в развитите страни. Медицинската статистика разкрива, че един на петима мъже под 40 години и трима от всеки петима в по-напреднала възраст имат хронично възпаление на простатната жлеза, което протича без външни симптоми. Съществуват две разновидности на хроничния простатит — причинен от микробна инфекция и такъв, при който има възпаление без признаци на инфекция.

Хроничен бактериален простатит

При него микроорганизмите навлизат в простатната жлеза и причиняват локализирана инфекция с гной и микроабсцеси. Настъпва подуване, което блокира обичайните канали за оттичане и задържа бактериите в жлезата. В някои случаи бактериите се обвиват в простатна секреция, която се втвърдява до малки кристалчета или камъчета, и така се защитават от атаките на имунната система на организма и на антибиотиците.

С това се обясняват честите пристъпи на хроничните бактериални простатити. Симптомите варират, но общото между тях е:

• болка и дискомфорт в простатата, скротума, тестисите, ректума или върха на пениса

болки в долната част на гърба, слабините или от вътрешната страна на бедрата водниста секреция от пениса

• проблеми с уринирането, което зачестява и става болезнено болезнена и/или преждевременна еякулация кръв в спермата

• инфектиране и подуване на тестисите.

За съжаление тези състояния трудно се ликвидират и някои мъже страдат от симптомите им през целия си живот.

Хроничен небактериален простатит

Той може да сполети мъжа по всяко време след пубертета, но най-често се явява между 30 и 50 години. Проявява се с възпаление, при което простатната жлеза отделя бели гнойни клетки, но не и бактерии. Общоприето обяснение е, че това страдание се причинява от ненормално изпразване на пикочния мехур, при което урината отива в каналите на простатната жлеза и предизвиква химическо дразнене и възпаление.

Може да се получи или да се влоши, ако мъжът тренира бягане или активен спорт на пълен мехур. Съществува и друга теория, според която някои мъже произвеждат по-гъста и може би по-киселинна простатна секреция, която не може да се оттича нормално през тесните канали и в резултат от натрупването й се получава подуване и възпаление.

Обичайните симптоми са:

• болки в тестисите, пениса или ректума болки в долната част на гърба, особено след полов акт

• пареща болка при уриниране

• секретиране от уретрата, особено след сношение.

Лечение на хроничния простатит

Хроничната инфекция може да се окаже трудно податлива на лечение, понеже възпалението и подутината, така да се каже я капсулират в жлезата. След поставяне на диагнозата се предписва лечение с антибиотици в продължение на поне шест седмици до три месеца и повече. Противовъзпалителни болкоуспокояващи също облекчават отока, възпалението и болката.

Простатит и секс

По време на лечението или докато траят симптомите се препоръчва въздържане от полови контакти. Ако проблемът се дължи на инфекция, съществува възможност за пренасянето й на партньорката, която може да получи цистит или вагинална инфекция. Най-добре е лекарят да прецени кога да възобновите сексуалната си активност.

Още публикации по темата:

Диета за простатата

Запушване на уретрата