Безплодието на мъжа като причина за безплодието в семейството е факт, който не буди съмнение. Все още обаче някои мъже, а немалко и жени, смесват възможността на даден мъж да има полови сношения със способността да опложда. А това са две различни неща, които не вървят винаги заедно. Мъжът може да бъде полово активен, но безплоден. За да има оплодителна способност, мъжът трябва не само да е годен за нормален полов живот, но и семенната течност (спермата) да има определени биологични качества, за да бъде способна да опложда. Поради това при безплодие в семейството мъжът не само трябва да бъде изследван, но и нещо повече – изследването на мъжа трябва да предхожда изследването на жената.

От друга страна безплодието на мъжа може да бъде от два типа:

Безплодие дължащо се на липса на полова способност (импотентност), тоест липса на способност за извършване на полово сношение. Причините за този вид безплодие могат да бъдат: недоразвитост или порочно развитие на половите органи, различни заболявания от неврно-психично естество, токсични, обменни и хронични инфекциозни заболявания, физическа или психична преумора, изтощение и др.

Безплодие дължащо се на липса на оплодителна способност при запазена способност за полов живот. Причините за този вид мъжко безплодие са заболявания, които нарушават или унищожават производството на семенни клетки (сперматозоиди), както и непроходимост на семепроводните канали, при които се изхвърля спермата при полов акт.

Заболяванията, които могат да доведат до това състояние, са също разнообразни – трипер, епидидимит, туберкулоза, заболявания на половия апарат, общи заболявания ( хормонални, токсични, обменни). Нормално количеството на семенната течност, която се отделя при полово сношение е 3-6 куб см., като във всеки кубически сантиметър сперма се съдържат около 40 000 000 сперматозоиди, от които около 80 % са с нормално устройство и подвижност.

Причината за безплодие могат да бъдат следните по-съществени болестни промени в спермата:

1. Пълна липса на отделяне на сперма при полов акт.

2. Пълна липса не само на зрели, но и на незрели сперматозоиди.

3. Сперма с нормален брой сперматозоиди, голям процент, от които обаче са ненормални по форма и устройство и са неподвижни.

4. Сперма с различно намален брой на сперматозоидите.

5. Сперма, която съдържа само мъртви сперматозоиди. Безплодието може да се дължи и на променен химизъм на семенната течност или на имунологична несъвместимост на половите клетки на двамата съпрузи. С други партньори забраменяването е често напълно възможно.

За да бъде изследването на спермата точно, е необходимо то да се извърши само в специализираните кабинети за борба със стерилитета, от опитен специалист. Мъжът да не е еякулирал поне 5 – 6 дни преди изследването. Получаването на спермата трябва да стане в кабинета за борба със стерилитета, където съществуват необходимите условия и е осигурена пълна тайна.