Механизмът на дишането се заключава в:

1. Еластични движения на белите дробове.

2. В движенията на страните и основата на гръдния кош, в който се намират белите дробове.

По-голямата част от гръдният кош се заема от белите дробове и сърцето. Тя може да се сравни с коническа, затворена от всички страни кутия, на която върхът се, намира отгоре, задната страна се образува от гръбначния стълб, предната - от гръдната кост, а страните - от ребрата. Ребрата са 24 - по 12 от всяка страна на гръдния кош. Те излизат от гръбначния стълб и горните седем чифта се съединяват отпред с гръдната кост, а долните пет се наричат „лъжливи ребра" и от тях само горните 2 чифта са съединени с гръдната кост чрез хрущял, а трите долни нямат хрущял и техните краища са свободни. Ребрата се привеждат в движение чрез цял ред мускули, наречени междуребрени. При дишането мускулите разширяват белите дробове и в тях нахлува въздуха. В този дихателен процес всичко зависи от т. нар. дихателни мускули. Без тяхната помощ белите дробове не могат да се движат. Изучаването на начините за ползуването и управля ването на тези мускули се обхваща от науката за дишането. Успешното им управление се състои в умението да се разширяват, колкото е възможно повече и белите дробове, за да се вкара в гърдите най-голямо количество въздух..

Йогите различават 4 главни начина за дишане:

1. Горно дишане

2. Средно дишане

3. Долно дишане

4. Пълно йогистко дишане

Горно дишане

Този начин за дишане е известен като „ключево дишане". Това дишане разширява ребрата, повдига ключиците и плешките, а в същото време свива стомаха, който притиска диафрагмата, в отговор на което тя се разтяга и изпъква нагоре. Тук се използува само горната част на белите дробове, която е с най-малък обем, а следователно в белите дробове се вкарва и най-малкото количество въздух. Освен това за диафрагмата, която се движи нагоре, няма достатъчно място в тая посока. Този начин дава при най-големи усилия - най-малък полезен резултат. Горното дишане очевидно е най-неефикасното. То разпилява енергията и е бедно откъм резултати. Обикновено така дишат жените.

Много от болестите на гласните струни и дихателните органи се причиняват непосредствено от този варварски начин на дишане и напрежението, на което се подлагат тези органи. Прихрипналият глас се дължи често на това, а също и много от онези, които дишат така, имат лошия навик да дишат с открити уста. Ако читателят се съмнява в истинността на казаното, не е трудно сам да се увери. Нека издиша всичкия въздух от гърдите си прав, със спокойно отпуснати ръце и после да вдиша въздух като повдига плешките си и ключиците. Той ще се убеди, че количеството на поетия въздух ще бъде много по-малко от нормалното. После нека да направи вдишване с пълни гърди и отпуснати плещи и ключици и той ще има нагледен урок, който ще запомни много по-добре, отколкото всякакви думи, казани или писани.

Средно дишане

Този начин е известен с названието ребрено или междуребрено дишане и макар да не е толкова неефикасен, колкото горното дишане, дава много по-незадоволителни резултати от пълното дишане на йогите. При средното дишане диафрагмата се изтяга нагоре, а стомахът се свива навътре. При това ребрата отчасти се разтварят и съответно на това се разширяват и гърдите. Долно дишане Тази форма на дишане е много по-добра от двете описани по-горе и през последните години някои автори я нарекоха „коремно дишане;, „дълбоко дишане'', „диафрагмено дишане'' и др. За йогите този начин на. дишане е само част от онази система, която им е известна от столетия и се нарича от тях „пълно дишане".

Какво е диафрагмата?

Тя е голям плосък мускул, който разделя гръдната кухина от коремната. Когато е в покой, този мускул образува нещо като небе над коремната кухина с изпъкналост, обърната към белите дробове. По отношение на белите дробове диафрагмата представлява нещо като повдигнат закръглен хълм. Когато диафрагмата е в действие - върхът и се понижава и тя натиска върху стомаха. Белите дробове при долното дишане са по-свободни, вследствие на което те могат да погълнат повече въздух, отколкото при горното и средното дишане. Изобщо горното дишане изпълва с въздух само горната част на белите дробове, средното - средната част от горната, а долното - средната и долната част. Очевидно е, че долното дишане, при което се изпълва с въздух почти цялото пространство в белите дробове и дава възможност на последните да усвоят от въздуха по-голямо количество прана, ще бъде за предпочитане пред горните 2 вида дишане.