Бронхопневмония представлява остро възпаление на белия дроб под формата на отделни огнища. Тя е по-често вторично заболяване, настъпило като усложнение на друго основно заболяване. От болестите, които могат да доведат до заболяване от бронхопневмония, могат да се посочат следните: остър бронхит и бронхиолит, хроничен бронхит, грип, морбили, коклюш, тиф, бронхиектазии, сърдечна недостатъчност със застой в белите дробове, застой в белите дробове от залежаване и др. От  бронхопневмония по-често боледуват малките деца, кърмачетата, а също и хората в напреднала възраст. И при двете категории болни заболяването протича по-тежко и има по-сериозна прогноза. В останалите възрасти бронхопневмонията  често се дължи на вирусна инфекция. Тъй като бронхопневмонията е по-често вторично заболяване, в началото са налице признаци на основното (първично) заболяване. Следователно се установяват признаци на хроничен бронхит, бронхиектази, белодробен емфизем, сърдечно заболяване, грип или друго вирусно заболяване.

При рантгенов преглед могат да се открият характерни сенки - бронхопневмонични огнища. При енергично и правилно лечение  бронхопневмонията най-често преминава за няколко дни. При слаби и изтощени възрастни хора, може да се усложни (макар и не често) в белодробен абсцес, който, ако се отвори в даден бронх, предизвиква изхрачване на голямо количество гной. Понякога особено при хора с увредено общо състояние може да се развие сърдечно-съдова слабост с фатални последици. 

След оздравяването често на мястото на бронхопневмотичното огнище остава съединителна тъкан, която с течение на времето се свива и може да доведе до разширение на някои бронхи - бронхиектази. При наличност на заболяване, за което се знае, че може да се усложни с  бронхопневмония, трябва да се следи внимателно за появата на последната. Твърде характерна е рязката промяна в клиничната картина на основното заболяване. При съмнение за такова усложнение трябва да се потърси навреме лекарска помощ. 

Предпазването от бронхопневмония се свежда до борба с основните заболявания. При залежаване на тежко болни, които са особено предразположени към бронхопневмония, трябва често да се сменя положението им в леглото, да се прави дихателна гимнастика, движения на крайниците и при първа възможност болните трябва да станат. За предпазване на болните от бронхопневмония в следоперативния период е също от голямо значение раздвижването им в леглото и ранното ставане. Борбата с праховите заболявания, хроничния бронхит и тютюнопушенето е от първостепенно значение.