Белодробният емфизем е сериозно заболяване на белите дробове, при което е налице атрофия на преградките между отделните алвеоли. Така се стига до увеличаване на техния обем и намаляване на броя им. Заболяването най-често е вторично и се явява като усложнение на други заболявания. Най-голямо значение за развитието на белодробен емфизем имат хроничният бронхит и бронхиалната астма. До белодробен емфизем могат да доведат и белодробната туберкулоза, повтарящите се бронхопневмонии и пр.

При възрастните хора се развива така нареченият старчески емфизем, който не представлява такава опасност. Болестта започва бавно, постепенно и незабелязано. Признаците са предшествани и се примесват с признаците на основното заболяване – напр. хроничен бронхит или бронхиална астма. С развитието на емфизема болните започват да се изморяват все по-често и при незначителни усилия получават задух, който ги принуждава да почиват. По-късно задухът става постоянен и се усилва през студените и влажните сезони. Гръдният кош променя своята форма – става по-къс, по-широк и по-дълбок.

Издишването е значително затруднено и удължено. Кашлицата се усилва и се съпровожда с отделянето на храчки. Работоспособността е силно намалена. Пулсът е учестен. С течение на времето сърцето се обременява силно и към тази белодробна недостатъчност (обоснована от емфизема) се прибавят и белезите на сърдечната недостатъчност – белодробно сърце.

При това положение задухът се засилва и е постоянен, шийните вени набъбват, черният дроб се увеличава, може да се появят отоци по долните крайници, а понякога и събиране на течност в коремната кухина. Напълно развитият белодробен емфизем е неизлечимо състояние. Следователно и тук най-важни са профилактичните мерки – борба с тютюнопушенето и с първичните заболявания: бронхит, бронхиална астма, пневмония, белодробна туберкулоза.

Още публикации по темата:

Хроничен бронхит

Остър трахеит и остър бронхит

Бронхиална астма

Бронхопневмония

Лобарна пневмония