|
Хубава си, моя горо, миришеш на младост, но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост. Който веднъж те погледне, той вечно жалее, че не може под твоите сенки да изтлее. А комуто стане нужда веч да те остави, той не може, дорде е жив, да те заборави. Твоите буки и дъбове, твоите шуми гъсти, и цветята и водите, агнетата тлъсти, и божурът, и тревите и твойта прохлада, всичко, казвам, понякогаж като куршум пада на сърцето, което е всякогаж готово да поплаче, кога види в природата ново, кога види как пролетта старостта изпраща, и под студа и под снега живот се захваща. Автор: Любен Каравелов
|
- Моля, придържайте се към темата.
- Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
- Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
|
Режим на клавиатурата:
|