oskar : проблема ти е личен що ме занимаваш аз виждам жени пожелават ми весели празници
yoruba : къде ги видя аз виждам една бяла мечка
oskar : ммм Камино ми стопли душицата
oskar : уаууу страхотни маци-снежанки само с шапка и полички
Kamino : няма защо да ми благодариш аз знам какво е да почнеш сайт да те изоставят всички и да не знаеш на къде да тръгнеш и как да се оправиш затова винаги когато мога помагам на хората които почват нови проекти ако ми е във възможностите
Kamino : сега ще го разгледам
Merichka :
Merichka :
Merichka : пуснах ти съобщение да се присъединиш към моите hi5 friends
Макар фрустрацията и болката да могат да се разглеждат като главните причини за агресивност, намесват се и много други фактори, които могат да предизвикат агресивно поведение у човек, изпитващ съвсем слаба болка или фрустрация, или, обратно — да потиснат агресивната реакция у слабо фрустриран човек. Тези фактори са резултат от социалното учене. По-рано видяхме как социалният опит може да потисне агресивната реакция: спомнете си, че когато в мозъка на маймуна се дразни зона, която обикновено води до агресивна реакция, маймуната не е агресивна, ако е в присъствието на друга маймуна, от която се е научила да се страхува. Друг фактор на агресивността, свързан със социалното учене, е намерението, приписвано на човека, причиняващ болка или фрустрация. Една от особеностите на поведението, която отличава човека от другите животни, е неговата способност да взема под внимание намеренията на другите хора.
Да разгледаме следните две положения:
1) учтив човек случайно ви настъпва; или
2) невнимателен човек, за когото знаете, че не държи на вас, ви настъпва.
Ще приемем, че и в двата случая сте били настъпен еднакво силно и болезнено. Склонен съм да предположа, че втората ситуация ще предизвика агресивна реакция, докато първата ще предизвика съвсем слаба агресивност или изобщо няма да предизвика агресивна реакция. Това, което искам да кажа, е, че фрустрацията и болката не водят задължително до агресивност. Реакцията може да се модифицира — и един от основните фактори, които могат да изменят агресивната реакция, е намерението, приписвано на човека, породил фрустрацията. Това явление е било доказано от Шабас Малик и Бойд Маккандлис. В своя експеримент те предизвикват фрустрация у деца от трети клас, като с несръчността, проявена от друго дете, им попречват да достигнат цел, за която е предвидена парична награда.
По-късно на някои от децата се дава разумно и „добронамерено” обяснение за поведението на детето, което ги е провалило. По-точно казва им се, че то е било „сънено и разстроено”. Тези деца са проявили много по-малка агресивност към „провалилото” ги дете, отколкото са проявили деца, на които не е било дадено подобно обяснение. От друга страна, някои стимули могат да предизвикат агресивно поведение у индивиди, които не изглеждат фрустрирани. В класическа поредица от експерименти Албърт Бандура и сътрудниците му показват, че за малките деца е достатъчно да видят друг човек да се държи агресивно — и те засилват своето агресивно поведение. Основната процедура в тези експерименти е показването на възрастен човек, който блъска надуваема пластмасова кукла „Бобо” (която се връща в изходното си положение, след като бъде съборена).
Понякога по-възрастният човек придружава физическата агресивност със словесни обиди към куклата. След това на децата е било разрешено да ги поиграят с нея. Установява се, че след като са наблюдавали поведението из по-възрастния човек, децата не само имитират моделите на агресивно поведение, но проявяват и други форми на агресия. Накратко, децата копират поведението на по-възрастния; това, че наблюдават агресивното поведение на някой друг, им служи като стимул също да се държат агресивно. Важно е да се отбележи обаче, че те не са се ограничили само с подражание, а са измислили нови, творчески форми на агресивност. Следователно влиянието на модела е много по-широко - децата не се ограничават само с точното повтаряне на действията на по-възрастните, а могат и да ги обогатят.
Бандура и сътрудниците му показват, че резултатът също е от значение: ако агресивният модел се награждава за агресивното си поведение, децата,, които са го наблюдавали, впоследствие са. по-агресивни от децата, пред които моделът е бил наказан заради агресивно поведение. Правейки още една крачка напред, Ленард Бърковиц и сътрудниците му са показали, че когато човек е фрустриран или разгневен, дори само присъствието на предмет, свързан с агресия, може да увеличи агресивността му. В един от неговите експерименти студенти се довеждат до състояние на гняв: някои се намират в стая, в която небрежно е захвърлен пистолет, а други — в стая, където има неутрален предмет (ракета за бадминтон). На изследваните лица след това се дава възможност да приложат електрически импулси върху свой състудент.
Индивидите, конто са били разгневени в присъствието на дразнител, подбуждащ към агресия (пистолета), прилагат повече електрически импулси от лицата, разгневени в присъствието на ракетата за бадминтон. С други думи, някои дразнители, които се свързват с агресия, повишават склонността на индивида към агресивно поведение. Както казва Бърковиц: „Разгневеният човек може да дръпне спусъка на пистолета си, ако желае да извърши насилие; но спусъкът (т. е. присъствието на пистолета) също може да притегли пръста му или, с други думи, да извика агресивни реакции у него, ако той е склонен към насилие и няма силни задръжки срещу подобно поведение.”
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар