В шепот

на изсъхнали треви

с дъх

на лавандула още

в тихи

птичи гласове

и горещи юлски нощи

във жужене

на щурци

и може би пренесени

в

звезди далечни

дали

душите ни

усещат сласт и зов

нима

душите ни

наистина са вечни

отпили

глътка сладка

от нектар божествен

наричан

от векове Любов...

 Никола Анков