Колко много вода оттогава

изтече, изчезна сякаш за миг.

Пътеките покри ги забрава.

Защо ли търсих приятели,

чиста любов и думи добри?

Срещах само съдители,

Юди в Гетсимански гори!

Мен вълци вчера ме ядоха.

Ръфаха, късаха мойта душа .

Сто самодиви нежно ми пееха,

мамеха в тъмна и гъста гора.

В пустини знойни изгарях. 

Мръзнех под бледи  звезди .

Жива вода не исках да пия.

Пиех... Пиех спирт до зори.

Сега над мен е само залез.

И идва страшна тъмнина...

Аз падам мълком на колени.

За нея .За Деветата вълна! 

Никола Анков 

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: