|
Столика нощ безвездна мека прогизнала от ситен дъжд във ъгъла чадър забравен напомня слаб самотен мъж подрънкват нощните трамваи тромпети черни на нощта писма намокрени от сълзи и хиляди забравени неща потрепват старите портрети след силно тръшнати врати пожълтели сгърчени тапети и чувството че някой ни следи самотен скитник и измама захвърлен фас и бяла тишина и малка гара в далечината замръзнала във синята мъгла с един-едничък коловоз от надежда - крехък мост - към оня свят оттатък невидим и безкрайно прост Никола Анков
|
- Моля, придържайте се към темата.
- Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
- Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
|
Режим на клавиатурата:
|
Бъди първия оставил коментар