Инфекция на влагалището и поява на бяло течение може да се получи и по полов път. Така че отговорността за бялото течение на жената трябва да се търси и у партньора и в половия живот, който може да инфектира своята партньорка било поради лоша полова хигиена, било поради това, че сам боледува (трипер, възпаление на члена, на пикочния канал и пикочния мехур, на простатната жлеза и др.) било, че е носител на инфекциозен причинител, без да има сам оплаквания. Инфектирането по извънполов начин е също много често срещано явление. То може да стане при липса на достатъчна полова хигиена, зеещо влагалище при многораждали жени или след разкъсвания при раждането, ползване на чужди тоалетни принадлежности или бельо, вани, басейни, обществени тоалетни.

Смущенията при бялото течение са твърде характерни: замърсяване на бельото, усещане на макрота в областта на външните полови органи и ануса, усет за нечистоплътност, толота и пълнота във влагалището, неприятна миризма, сърбеж в областта на входа на влагалището и външните полови органи, болки при полов акт, а понякога по-силно или по-слабо изразен оток на срамните устни. Видът на бялото течение може да бъде различен, така че най-често бялото течение не е бяло, а жълтеникаво, жълтозеленикаво, мръснокафеникаво, кръвенисто, а в отделни случаи наистина бяло, течно или с вид на извара. В някои случаи при вторично или едновременно инфектиране на пикочния канал и пикочния мехур ( много често при трипер) се появяват често болка и парене при уриниране.

При по-продължително влагалищно течение може да се развие възпаление на външните полови органи и областта около ануса с парене, болка, сърбеж, зачервяване на кожата, оток, повърхностно разраняване или поява на брадазовидни образувания. Бялото течение особено когато е предизвикано от трихомонас вагиналис и кандида албиканс, може да предизвика след полов акт възпаление на члена, пикочния канал, пикочния мехур и простатната жлеза на мъжа понякога със сериозни смущения. Първите признаци са зачервяване, оток и повърхностно разраняване на главичката на члена, бял или гноевиден налеп, парене и болка при уриниране, често уриниране. На бялото течение не бива да се гледа с пренебрежение, дори когато не е обилно и не дава сериозни субективни оплаквания. Зад него, както вече се спомена може да се крие сериозно гинекологично или общо заболяване.

Самото течение от своя страна може да предизвика усложнения, най-чести от които са раничките на маточната шийка и инфекцията на матката и тръбите. Всяко бяло течение преди да се започне каквото и да било лечение, изисква неотложна консултация с гинеколог. Нерядко жените започват самолечение без лекарски преглед и съвет. Това е неправилно, а понякога и опасно тъй като причините са различни, а няма такова лечение, което да е подходящо за всички случаи. Особено важно е преди гинекологичния преглед да не се правят влагалищни промивки и да не се вземат или поставят никакви лекарства във влагалището, тъй като при прегледа се взема влагалищно съдържимо за бактериологично или друго изследване, за да се изяснят причините за течението.

Лечението се провежда само след гинекологичен преглед и по лекарско предписание. За да се осигури бърз и пълен ефект от лечението, предписано от гинеколога, трябва да се спазват някои основни правила, валидни за всички случаи: Със започване на лечението да се прекратят половите сношения. Да се спазват указанията на лекуващия лекар, като при нужда се лекуват еднавременно двамата партньори – и жената и мъжът. Точно и съвестно да се провежда лечението (особено от мъжа). Често поради липса на субективни оплаквания мъжът нарушава лечебния режим, остава неизлекуван и повторно инфектира своята партньорка. След завършване на определения курс лечение трябва да се направи контролно изследване на влагалищното съдържимо, за да се установи дали инфекцията е ликвидирана или се налага допълнително лечение. Съществено значение за откриване на бялото течение и неговите причинители имат периодичните профилактични гинекологични прегледи. Ранната диагноза осигурява най-бързо и ефективно лечение.