Пасивната противоположност, негативът на садизма е мазохизмът. Двете девиации са насочени към един партньор и се допълват. Ако някой обича да измъчва и намери друг, който с удоволствие позволява това, то ще бъде почти добър избор на партньор. Почти! Защото двойката получава толкова по-малко истинско щастие на тази абнормна плоскост, колкото повече се е отдалечила от същността на човешката любов. Ако някоя жена обича да бъде грубо сграбчена, притисната, за да чувства силата и половия глад на мъжа. Ако мъжът също с удоволствие се оставя да бъде щипан и хапан от нея това все още не означава мазохизъм. Йохан Хадлауб е написал около 1300г. :

Когато любовно я притиснах до мен

Тя отхвърли настрана главата си

И ухапа ми ръката

За наказание? Както и да е смятала,

На мене ми достави само удоволствие И тя разбра.

Нейното ухапване, горещо и тъй бързо,

Не ми донесе друга болка освен тази,

Че по-бързо тя да премине можа от вятъра.

Ако обаче жената хапе до кръв, само за да може да я вкуси, тя е вампир, с който е по-добре на се споделя леглото, а мъжът, който харесва това е мазохист. Как е произлязла тази дума? Леополд Ритер фон Захер-Мазох (1836 – 1895) е писал обемисти романи, изпълнени с робска покорност спрямо властни, насилващи и жестоки жени. Наименованието на тази девиация е свързано с неговото име. Накратко казано, мазохистът иска да изстрада това, което садистът би желал да причини. По този причина той се нуждае именно от садиста като допълващ партньор. Двамата се удовлетворяват взаимно най-добре. Разбира се всичко има граници.

Инстинктът за самосъхранение се нарежда дори и в лудостта преди половия нагон. Понякога мазохистът мечтае дори за собственото си физическо унищожение, но в края на краищата не изтърпява мъченията, докато угасне животът му. Когато извратените действия стигнат твърде далеко, някой може да умре. Изтърпяването на бой, връзване,  тъпчене, пробождане или горене доставя на мазохиста физическа наслада, стигаща до оргазъм, но чувството, че е роб или даже куче, безволно и беззащитно отдадено на студената, безмилостна жена, го задоволява още повече. За щастие повечето мазохисти се отдават напълно само на фантазията си или отреагират с писма до своята „господарка”.

В тях те описват до най-малки подробности, по какъв начин биха искали да бъдат третирани, измъчвани, мамени, ругани, презирани и какви строги наказания и репресии трябва да получат за непослушанието си. В ежедневието повечето мазохисти са взискателни и придирчиви, те имат самочувствие и в никакъв случай не се подлагат на когото и да е. Тъкмо с това държание те провокират садистите и насочват вниманието  върху себе си.

При жените, чиято сексуална фантазия и в перверзията е много по-бедна от тази на мъжете, мазохизмът често се ограничава до абсолютно сексуална зависимост от един мъж. Той я мами, бие, използва, обижда; въпреки това тя му остава подвластна, не се освобождава от него и е готова да се пожертва за него. Такива случай все още не представляват девиация, тъй като е налице любов, макар едностранна, безразсъдна, деформирана и заплетена. При това възможно е с този мъж да е налице аноргазмия.

Вижда се, че еротиката владее половия живот на жената чак до границите с патологията. Не бива обаче да се отминава обществения фон на това сексуално поведение на жената. Обществен ред, който прави жената зависима от мъжа и религия, която и повелява „той ще ти бъде господар”, я тласкат именно към мазохистично поведение, все едно дали то ще приеме болестна форма или не. Много често у една и съща личност се откриват едновременно садистични и мазохистични черти, като ударението се измества при различни ситуации и с различни партньори. В тези случаи се говори за садомазохизъм.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: