Kamino : ще гледам филм Краят на вселената или Паралелната вселена още не съм решила кой от двата ако слушате може да ви направя субс. на статии тези дни
Тази нова модна тенденция се практикува предимно от млади хора пристрастени към болката и самонараняването. Те изпитват удоволствие от това да са депресирани, тъжни и нещастни, тъй като живота им е поднесъл големи нещастия, беди и разочарования. В действителност тези младежи чисто и просто нямат с какво да осмислят живота си, което изглежда по някакъв начин ги депресира. Използвайки самонараняването депресирания „емо” (идва от емоция) се опитва да намери усещането за живот, за това че диша, че мърда, че шава. Усещането за това, че е жив, че родителите му са го създали и отгледали! Усещането за това, че кипи от здраве, енергия и жизненост, но не счита за нужно да се радва и да използва тези дарове! Повърхностните наранявания, които „емо” нанася върху кожата си предизвикват отделянето на ендорфини – хормоните на удоволствието. Твърде възможно е тази практика да доведе до пристрастяване твърдят психолозите.
„Емо” сформира и групи в които търси принадлежност. Дори в скайпа се им поставили емотикон "емо" представлява човече с перчем върху очите. В тези групи тъгата, безнадежността, депресията и отчаянието са основен критерии за членство. Не са рядкост и случайте, в които „емо” решава да сложи край на живота си.
И защо питам?
Когато аз бях тийн, по телевизията гледахме Робинята Изаура, в петък имаше руски филм, а музиката, която слушахме бяха последните хитове от Златния Орфей. Нямахме „емота”, осмисляхме живота си с учене, със спорт, с рисуване, пишене на стихове и разкази, народни танци, балет....В общи линии си живеехме не зле. Лично аз не се оплаквам от детските и юношеските си години, с малки изключения. И на мен както и на моите връстници живота ни поднесе някой кофти преживявания и емоции, но това поне мен ме амбицира да се преборя.
Към родителите на „емо” се обръщам най-вече. Вгледайте се в децата си, добре ги разгледайте и предотвратете нещастието преди да е почукало на вратата. Потърсете семейна консултация и психолози-терапевти иначе рискувате да се вглеждате с насълзени очи в „емо” в ковчега. И да се питате къде сгреших.....?
Коментари (1)
1. Изгубени години Написано от erik, on 07-09-2008 15:41 "Случвало ли ви се е да объркате сън и действителност? Или да откраднете нещо, за което имате пари? Били ли сте потиснати? Струвало ли ви се е, че влакът е тръгнал, а той да не мърда? Може би бях луда. Може би вината бе в 60-те години. А може би това бяха..моите изгубени години."
Това е откъс от филма Изгубени години, който снощи даваха по Канал 1. Филмът разказва за живота на младите хора през 60 те години на 20 век в Америка. В България мрадежите минават през същия период от историята. Да за САЩ и Западна Европа това вече е история. Ню Ейдж, Гурута, секти, наркотици,Емо, война в който български момчета отиват доброволци - наемници. Филмът е направен по биографичната книга на Сузана Кейсън по спомени от дневниците, описващи 18-месечния й престой в писхиатрична клиника през 60-те. След опит за самоубийство на Сузана поставят мъглявата диагноза Гранично разтройство. Една от медицинските сестри (великолепно изпълняващата ролята си Упи Голдбърг) обаче и казва - Ти не си луда, ти си разглезено, мързеливо момиченце. Емотата ще могат да видят доста от себе си в този филм, ако отделят време да го изгледат. Може би участието на Уинона Райдър, Анджелина Джоли в главните роли ще събуди интереса им. Дано поне родителите им да намерят време за това.
"Лудост е да знаеш, че не си луд, а живееш сред луди... Понякога единственият начин да разбереш какъв си е да минеш от другата страна...за малко. Ако разбереш истината за себе си, ще успееш да се върнеш. В свят на страх, самоизмама и умиращи илюзии, границата на лудостта е неуловима..." Сузана Кейси
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Коментари (1)