Kamino : ще гледам филм Краят на вселената или Паралелната вселена още не съм решила кой от двата ако слушате може да ви направя субс. на статии тези дни
Какво постигна Теодора Захариева? Нищо! Онкоболните у нас умират, защото държавата представяна в този случай от Министерство на здравеопазването не предоставя необходимото скъпоструващо лечение. Какво означава това?! Означава, че когато Ви поставят диагнозата "онкоболен" от "онкотумор" на еди си кое нещо от незначителното Ви тяло, в действителност Ви казват: "Ти си онкомъртвец! Не ни занимавай с метастазите си, Ние сме едно европейска държава, стриктно спазваща Конвенциите на ЕС и НАТО! Четох и една покъртителна книга написана от човек, който вече не е между нас благодарение специалните грижи на Министерство на здравеопазването. Твърде са лични нещата, които са споделени, за да ги изтипосам тук. Само ще споделя, че дори така наречените "лечители" в онкологиите, ако много мрънкаш и се възмущаваш, ти задават въпроса: "Ти нали си знаеш диагнозата?!"
Това означава, че нямаме нужда от онко някакви си, които не отговарят и не принадлежат към съвършеното общество!" Колко напомня това на "висшата арийска раса" на Хитлер. Болни, недъгави и други НЕможещи и НЕставащи нямат място в Съвършеното Устройство на Света! Сложете им диагнозата и ги зарежете....
Коментари (3)
1. Написано от svetlana, on 04-11-2008 16:04 Ако не се питам на глас в тихото тъмно в своя не-аз трябва ли щом се обърна точно теб да прегърна? Не с ръце ами със звуци Щом сме се срещнали в светлия аз на съдбата трябва ли някой от нас да оплаква следата? Ако не се питам на глас няма да мога в тихия час...да повярвам,че всичко е вяра а пък ти не упреквай себе си- по-малко боли, когато тялото болка сковава тя душата-остава си бяла ако в трудния час мисли не себе си ами нас!
2. Благодаря от сърце! Написано от Kamino, on 03-11-2008 15:46 Каквото и да кажа тук по тази статия и коментар ще прозвучи повече от глупаво, точно като в криво огледало, както промених заглавието на категорията. Преди беше общество и култура. Това криво огледало изкривява не само образите ни като ги прави демонични, но с обществено мнение създания, изкривява и гласовете и звуците ни като ги прави нечленоразделни сумтения пред болката и силата на хората с диагноза. Благодаря от сърце на госпожа Минка Команова, за това, че е седнала да се занимава с името на моята категория (става дума за новата категория за българските традиции, бит, ритуали) ден преди да замине на поредното си лечение. Интересно аз с какво се занимавам докато тя обсъжда сайта и категориите в него, за да помогне на мрънкалото Камино. Докато то се занимава със себе си и със "значимите" си драматургии. Ще измисля име на пустата категория и ще я направя до края на седмицата! Когато Минка се върне от Стара Загора ще хареса как е направено. Обещавам!
3. Написано от svetlana, on 03-11-2008 15:04 Искам да ви разкажа за моята приятелка и колежка българския учител по език и литература Минка Команова-жената дето се бори с рака, докато душата и се усмихва с мъдростта и любовта на всички- тя не разделя, тя събира душички, душища и душици- за да ги слее в събития и да ги пусне-шарени и добри да търчат и търсят себе си в смисъла на движението живот. Утре Минчето се връща на лъчетерапия в Ст. Загора, ама тя знае какво правим двете с теб Камино и с колегите и ще обсъдим нашето предложение за име на категориите или просто ще бърборим докато идеята се избистри и от всички предложения ти като майстор на видимото ще избереш това звуково съответствие,което ще примами и приюти търсещите себе си в уютната ласка на самотното пътешествие пред мониторчета в различни къщи. Преди години имахме кръжок по журналистика и издавахме вестник-прощъпулник-на един голям картон-почти като географска карта-докато го обходиш и излизаше следващия брой. Минка ме намери- младо умно красиво все още чернокосо зверче с тригодишно извънбрачно дете, луда до глупост-тогава пишех какви ли не простотии в едни тетрадки,които по-късно ми помогнаха да намеря смисъла на общуването с нея...и част от написаното с много молби увъртания и какво ли не от нейна страна се търкулна в училищния вестник- и тогава разбрах,че всички чувстват, но аз не съм разбрала това докато съм се вглеждала само и единствено в своя свят-замък... Минка ме научи да прощавам, тоест да обичам, да се радвам на всеки миг и да благодаря за него и сега, когато си отива аз знам, че ако имаше начин да остане-или ако има- тя ще избере живота, защото Бог преди да ни повика ни дава хората,чрез които ни говори или както е в случаят ми с теб Камино, чрез които иска да сподели какво ни е казал само и единствено на нас- докато сме се радвали на листопада, докато сме чакали в душите ни да съмне или докато сме крили в душите си раните от хорски погледи и приказки. Минка ме научи, че тъмнотата на усамотението е времето, в което ти срещащ в прочетена книга, гледан филм или изплакана сълза бялата същност на силата на разбирането, приемането, споделянето,и...разделянето. Тя ме научи да ценя дори раните от илюзиите си и да ги лекувам, търсейки втори, трети...сполучлив начин да ги проявя и ...няма щастие за всички,но всички можем да се радваме един на друг докато се редуваме да сме щастливи. Знам,че сълзите са извор на човещината, която проявяваме към себе си и другите и с тях ние измиваме своя вътрешен компас- те са единствената роса, която дава нов живот в нов избор, в нова форма...
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Коментари (3)