Казват, че Япония е създадена от меча. Казват, че боговете потопили коралово острие в океана и когато го извадили оттам, 4 капки от него паднали в морето и се превърнали в островите на Япония.  Според мен, Япония е създадена от шепа смели мъже. Войни, готови да се пожертват, заради една вече забравена дума. Чест.

- Кой им дава оръжия? 

 - Кацумото не би се унижил да използва огнестрелни оръжия.

 - Не използва пушки?

 - За тези, които почитат миналите времена, Кацумото е герой.  Кацумото се е заклел в меча си да пази императора. Казват, че мечът на самурая е неговата душа. Самураите са странни хора.

Този храм е построен от семейството ми преди 1000 години. Казвам се Кацумото. Ти как се казваш? Може би не се изразявам правилно.  Смятам да упражня английския си с теб, ако ми укажеш тази чест.

 - Държиш ме жив, за да си говорим на английски? Тогава какво искаш?

 - Да опозная врага си.

 - Видях какво направи с враговете си. 

 - Воините в твоята страна не убиват ли?

 - Не режат главите на коленичили врагове.

 - Генерал Хасегава ме помоли да му помогна да сложи край на живота си. Един самурай не може да понесе срама от загубата. За мен беше чест да отрежа главата му.  Много от обичаите ни ти изглеждат странни, на мен вашите също.  Например да не се представиш, се счита за изключително грубо,  дори и за враг.

- Нейтън Алгрен.

 - За мен е чест. Беше ми приятно да си поговорим на английски.

 - Имам въпроси.

 - Аз ти се представих и ти на мен също.  Това е добър разговор.

- Имам въпроси!

 - Ще ги оставим за после.

- Кой беше войнът с червената броня?

 - Зет ми, Хиротаро.

 - А жената, която се грижи за мен?

- Сестра ми, жената на Хиротаро. Казва се Така.

 - Убил съм съпруга й?

 - Беше добра смърт.

 - Бил ли си се срещу индианците?

 - Да.

- Разкажи ми.

 - Защо?

- Искам да се науча.

 - Прочети книга.

- Предпочитам един добър разговор

 - Защо?

- Защото и двамата се учим от войната.  Генерал ли си бил?

 - Не. Бях капитан.

 - По-нисш ранг?

 - Среден.

 - А кой беше генерала?

 - Ти нямаш ли си бунт да готвиш?

 - Хората в страната ти не обичат ли да говорят?

 - Той беше лейтенант полковник.  Казваше се Кастър.

- Чувал съм това име.  Убил е много бойци.

- О, да.  Много бойци.

 - Значи е бил добър генерал. 

 - Не, не беше добър генерал. Беше арогантен и дързък.  Беше убит, защото поведе един батальон срещу 2000 ядосани индианци.

 - 2000 индианци. Колко са били хората на Кастър?

 - 211.

 - Този генерал Кастър ми харесва.

 - Той беше убиец, който се влюби в собствената си легенда.  Хората му умряха заради него.

 - Мисля, че това е добра смърт.

 - Може би и теб те чака такава.

- Ако ми е писано.

 - Какво искаш от мен!

- Ти какво искаш за себе си?

 - Какво правиш? Защо водим тези разговори?  Какво правя тук, по дяволите?!

 - Напролет снега ще се стопи и проходите ще се отворят.  Дотогава ще бъдеш тук. Приятен ден, капитане.

1876. Ден - неизвестен. Месец - неизвестен.  Продължавам да живея сред тези странни хора. Пленник съм им  и не мога да избягам.  Отнасят се с към мен с умерено пренебрежение,  сякаш съм някое улично куче, нежелан гост. Всички са учтиви,  всички се усмихват и покланят.  Но зад тази вежливост усещам  дълбоко морални чувства.  Интересни хора са. От момента на събуждането си  се отдават на усъвършенстването на това, което правят.  Не бях виждал такава дисциплина.  Бях учуден да разбера,  че самурай означава "да служа",  и че Кацумото смята, че бунтът му служи на императора.

- Извинявай. Прекалено много мисли.

 - Прекалено много мисли?

- Да.  Мисли за меча, мисли за хората, които гледат,  мисли за врага. Прекалено много мисли. Не мисли.

- Не мисли.

 - Братко, накарай го да си тръгне. Не го издържам вече.

 - Толкова ли е отблъскващ?

- Срамът е непоносим.  Искам разрешение да сложа край на живота си.

 - Ще правиш каквото ти кажа.  Искаш да го убия, за да отмъстя за съпруга ти ли? {85081}{85121}

  - Да.

 . Хиротаро се опита да го убие. Това е карма.

 - Знам. Прости слабостта ми.

- Трябва да има причина той да е тук.  Но не мога да я разбера. {86165}{86211}

 - Тя е много добра с мен.

 - За нея е чест  да се грижи за моят гост. 

Зимата на 1877.  Какво е да бъдеш самурай.  Да се посветиш изцяло на определени принципи. Да търсиш тишината на мислите си  и да усъвършенстваш меча. Пролетта на 1877.  Това е рекорда ми по прекарано време на едно място,  откакто напуснах фермата на 17.  Има толкова много неща тук, които никога няма да разбера. Никога не съм ходил на църква редовно,  но каквото съм видял на бойното поле ме кара да се питам за Божията цел.  Определено усещам нещо... духовно в това място. Въпреки, че може би то винаги ще остане неясно за мен,  усещам силата му.  Знам че е така, защото за първи път от години насам спя спокойно.

 - Идеалният цвят (на сакура) е нещо рядко.  Можеш да прекара цял живот в търсене на такъв  и това не би бил изгубен живот. 

 - Кой прати тези хора да те убият?

- Пиша поема за мечтата, която имам.  Тигровите очи са като моите,  но идва той през дълбокото и бурно море.

 - Императорът ли?  Омура?

 - Ако императора иска смъртта ми  щеше да ме помоли.

 - Значи е Омура.

 - Имам проблеми с края на поемата си. Предложи ми последна строфа.

  - Не съм писател.

- Засега. Много страници си написал, откакто си тук.

 - Какво друго ти е казала?

 - Имаш кошмари.

 - Всеки войник има кошмари.

 - Само този, който се срамува от делата си.

 - Нямаш идея какво съм правил.

 - Махни се!  Видя много неща.

 - Да.

- Не се страхуваш от смъртта, но понякога ти се иска, нали?

 - Да.

- Аз също.  Така става с хората, видели това, което ние сме видели.  Но като застана тук, на земята на предците си  се сещам, че както тези цветове,  и ние всички ще умрем. Да опознаеш живота във всеки дъх,  във всяка чаша чай,  във всеки живот, който отнемаме. Това е пътят на война.

 - Животът във всеки дъх.

 - Това е "Бушидо".

 - Да...

Трябва да се противопоставим на запада, като бъдем по-силни.  Трябва ни силна армия и стабилна икономика.  Министре, за нас е удоволствие.

 - За мен е чест да се присъединя към този съвет отново.

 - Изглежда не сте запознат със закона за забрана носенето на мечове.

 - Чета внимателно всеки закон.

 - Защо тогава носите оръжие тук?

 - Аз защитавах това място с моя меч, когато...

 - Не ни трябва защита. Ние сме нация със закони.

 - Ние сме нация с курви,които ни продават...

 . Ако сме курви, то самураите са ни направили такива.

 - Не съм видял семейство Омура да дава злато на хората.

 - Министър Кацумото, с огромно нежелание ще ви помоля да оставите меча си.

  - Този меч служи на императора. Само той може да поиска да го оставя.

 - Императорският глас е прекалено чист, за да бъде чут в тази зала.

 - Тогава отказвам да оставя меча си.

 - За съжаление, тогава охраната ми ще ви отведе до дома ви в Токио. Там ще изчакате да ви повикаме.

 - Императорът не чу думите ми. Сега армията му идва тук. Това е краят.  900 години предшествениците ми са защитавали народа ни.  Сега... аз ги провалих.

 - Значи ще се самоубиеш... в срам? Срам за живот за "Служба, дисциплина, състрадание".

 - Пътят на самурая не е необходим вече.

 - Необходим? Кое може да е по-необходимо?

 - Ще умра от меч.  Моят, или този на врага.

 - Тогава нека бъде на врага.

 - Алгрен, идват. Преброих два пълни полка. Идват на вълни по 1000.  Може да имат оръдия.

- Няма значение. Ще се бием. - С колко души разполагаме?

 - Около 500. Като генерал Кастър, а?

 - Някога е имало една битка на място, наречено Термопили. Смели гърци удържали едно-милионна персийска армия.  Милион. Разбираш ли тази цифра?

 - Да.  За два дни гърците така изтощили персите, че загубили желание за бой. Били победени скоро след това.

 - Какво си наумил?

 - Да отнемем предимството на оръжията им. Те са самонадеяни. Да използваме това.  Да ги примамим да се доближат. Достатъчно близо за мечове.

 - Вярваш ли, че човек може да промени съдбата си?

 - Вярвам, че човек прави каквото може,  докато стане ясна съдбата му.

25 Май, 1877. Това ще бъде последната ми бележка в този дневник.  Опитах се да направя оценка на всичко, което видях и направих.  Не твърдя, че разбирам целта в живота ми, но знам, че съм благодарен, че съм част от всичко това.  Било то толкова кратко.

 - Алгрен-сан, ще дойдеш ли с мен? За нас ще бъде чест да носиш тази броня.

 - Ще ти трябва това. (меч)

 - Какво пише?

 - Принадлежа на боец, за когото  старите пътища се пресичат с новите.

 - Какво е станало с войните от Термопили?

 - Мъртви до последния човек.

- Не трябва да умираш тук.

 - Толкова пъти трябваше да съм умрял вече.

 - Но все още си жив.

 - Да.

 - Не ти е било време.

 - Оръдия, готови за стрелба!  Пригответе се за стрелба. Това е лудост. Ще ни атакува?

 - Да.

 - Той е победен. Трябва да приеме срама си. Избийте ги!  Всички! Сега!  Стреляйте. Убийте Кацумото и американеца.

 - Ти ще получиш своята чест.  Остави ме да умра с моята.  Помогни ми да се изправя.

 - Готов ли си?

 - Ще ми липсват разговорите ни. Идеални.  Всички... са... идеални. (сакура)

- Да приключваме, ваше величество.

- Това е мечът на Кацумото. Той би искал да бъде у вас. Нека силата на самурая винаги бъде с вас.

 - Ваше величество, всички плачем за Кацумото, но...

 - Той се надяваше...до последния си дъх,  че ще помните предците му, които са носели този меч и за какво са умрели.

 - С него ли беше... на края?

 - Да.

 - Императоре, този мъж се би срещу вас.

 - Ваше величество... ако смятате, че съм ваш враг,  заповядайте ми и с радост ще отнема живота си.

 - Мечтах за една обединена Япония. Силна, независима и модерна.  Вече имаме железница, оръдия, западни дрехи,  но... не можем да забравим.. кои сме  или откъде идваме.  Посланик Суонбек, реших, че този договор  не е в интерес  на хората ми.

 - Ако мога...

- Съжалявам, но не можете.

 - Това е обида!  Трябва да обсъдим това...

- Омура... ти направи достатъчно.

 - Всичко, което съм направил, е било за родината ми.

 - Значи няма да имаш нищо против да конфискувам цялото ти имущество ...и да го даря на хората.

 - Вие ме опозорявате!

 - Ако срама е прекалено непоносим... предлагам ти този меч.

 - Кажи ми как умря.

 - Ще ви кажа... как живя.

И така приключиха дните на самураите.  Нациите, както казва човек, имат свои собствени съдби. Колкото до американският капитан, никой не знае какво стана с него.  Някои казват, че загинал от раните си,  други, че се върнал в страната си. Иска ми се да мисля,  че най-накрая е намерил някое закътано местенце, каквото всички ние търсим,  но малцина намират.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: