„Идиокрация“ на режисьора Майк Джъдж (Mike Judge) на пръв поглед изглежда просто черна комедия. Някакъв млад военен чиновник, запратен от живота в девета глуха на военните складове, изглежда напълно доволен от съдбата си. Неговите началници преценяват, че вместо да го уволняват като пълен некадърник и глупак, по-добре да го употребят за секретен военен експеримент по дълбоко замразяване. За компания му е избрана една проститутка, също неудачник, която е продадена на военните от своя сутеньор, затънал в дългове. Двамата са замразени, както е предвидено, но се събуждат далеч не когато е предвидено, в 2500 г. Наоколо цари пълен упадък. И не си мислете за глобални катастрофи, пришълци и технологични разрушения – причина е обикновената глупост, която е завладяла света.

Адвокатът на главния герой едва срича законите и говори каквото му падне. Жена му била пилот на самолет, защото владее аритметиката, а президент на САЩ е някакъв космат латиноамерикански мачо, който управлява Белия дом с калашник в ръка и като не му стигат 300-та думи, които знае, ги подчертава с автоматен ред в тавана. Никой не разбира от нещата, които управлява, състоянието на страната е плачевно, посевите масово изсъхват, защото напояването се извършва с нещо като кока-кола. Пейзажът на града е в същия дух – виждат се не само порутени сгради, фирмени надписи с печатни грешки, а и два небостъргача, които са килнати и подпрени един към друг, за да не паднат. Така че двамата изпаднали нещастници се оказват водещи интелектуалци в „прекрасния нов свят”.

Нашият герой напряга гънките на мозъка и образованието му, получено от решаване на кръстословици, е достатъчно да реши проблема с напояването и да спаси страната от глад. Така де, изобретява водата, и то дори не топлата! Всичко това би било идиотски смешно, ако не беше страшно! Авторите на филма не отлагат дълго да ни съобщят причината за този „прогрес”: еволюцията на антиинтелектуализма! Просто все повече хора са отказвали да четат и да се учат да мислят, докато това става безпрекословна норма на поведение!

И ето нашия сержант, носен на ръце от жизнерадостната тълпа, е избран за Президент! Брадясалият мачо с радост му предава поста и се отправя да празнува, заобиколен от своя кикотещ се харем. И новоизбраният „президент” държи реч пред нацията, в която могат да се чуят думи от рода на „...И е имало времена - много отдавна, когато четенето не е било само за педерастите, нито пък писането. Хората са създавали книги и филми. Филми, които са имали сюжет, от който се разбира чий е задникът и защо пърди. И мисля, че това време ще дойде отново... така че вие, такова... четете, там, образовайте се... и ... други такива глупости!”

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: