Въпреки, че жената узрява полово по-рано от мъжа, потребността и за сношение и способността и да бъде задоволена полово се събуждат по правило по-късно. При това те рядко се развиват спонтанно, както е при мъжа, а едва в хода на половия им живот. Обикновено жената започва да се стреми към полово сношение едва след по-продължително познанство, което я е подготвило да се отдаде на партньора. Той по-бързо се възпламенява от телесната близост с нея и у него много скоро се появява желание за интимност. Сексуално-етичната култура го учи да се съобразява с по-бавно нарастващото желание на жената за полова връзка. Разбира се тези мъже, които в продължение на дълги периоди се държат „прилично” и не искат „всичко” от партньорката си са прекалено стеснителни или сексуално непълноценни.

Мъжът поема много по-често активната настъпателната роля, той ухажва и търси възможности за полов контакт. Инициативата е негова и при поканата за полов акт, подготовката и изпълнението му. Обратно жената се отдава, като му предоставя водещата роля без да бъде пасивна. По-скоро се касае за специфична женска активност, чиито еротично-полови тенденции тя не винаги осъзнава. Желанието и необходимостта от нежност е взаимно, макар и при много мъже то да е потиснато поради възпитание в криворазбрана мъжественост. „Да обичаш, ще рече да изпитваш удоволствие, когато гледаш обичания и обичащ човек, докосваш го и го чувстваш с всичките си сетива от непосредствена близост.” Така Стендал дефинира активния стремеж за контакт при двамата.

Жената се възбужда от усещанията, които мъжът и носи със своята нежност и ласки. Това и доставя удоволствие. Когато тя затвори очи (много мъже не правят това при половия акт), тя се защитава от отвличащите я външни дразнения и се концентрира в преживяването, по този начин тя възприема по-дълбоко насладата от получената нежност. Жената повече от мъжа предпочита половия акт да се извършва на тъмно. Активността на мъжа е насочена навън, към жената, той изживява ескратензивно. Жената приема ласките на мъжа и ги изживява проприоцептивно, тоест в собственото си тяло. Във връзка с това съществува още една разлика: при мъжа чувството на удовлетворение е концентрирано в пениса, който е почти винаги податлив на дразнения. Ерогенните зони на жената са разположени по цялото и тяло.

Тя може да почувства докосването почти на всяко място като удоволствие, но само когато я докосва любимия партньор и ако тя е съответно настроена. В половия акт тя участва с цялото си тяло и с цялата си личност. Това се отнася и за мъжа, но все пак действието на неговите генитали е най-важното за преживяванията му. Един малко известен факт: цялостната психическа нагласа влияе много по-решително върху потребността на жената от сексуални контакти, отколкото при мъжа. Повечето жени обаче се възбуждат сексуално само от непосредствено физическо дразнение; оргазмът при жената почти без изключение се достига само при продължително и локализирано въздействие върху гениталите. Мъжът се възбужда силно само от представата за близостта с любимата жена. При жената мъжкото тяло с неговите полови органи предизвиква полова възбуда едва тогава, когато мъжът се докосне до нея и по този начин я стимулира.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: