През 1932-1933 година японския учен Огино и виенския гинеколог Кнаус доказват, че жената може да бъде оплодена само през една малка част от менструалния цикъл. Това открива нова ера както в предпазването от нежелана бременност, така и в постигането на желана бременност. Според многократно потвърдените изследвания на Кнаус, Огино и Смулдерс зачатието може да се осъществи само кратко време преди или непосредствено след овулацията. Узрелият фоликул се пуква приблизително 15 дни преди очакваната менструация, тоест приблизително по средата между две менструации при четириседмична периодичност. Освободената яйцеклетка може да  объде оплодена в тръбата до 24 часа след това.

Следователно зачатието е възможно само в три последователни дни на менструалния цикъл. Това обстоятелство може да се използва за предпазване от бременност само ако е възможно да се предкаже точно моментът на овулацията, тоест ако е налице редовен цикъл. За по-голяма сигурност се взема под внимание и определен обхват на разсейване на овулацията. Как се прилага този метод на практика? Ако жената въз основа на грижливо воден календар на менструациите е установила най-късия и най-дългия си цикъл през последните 12 месеца, тя или мъжът, който също може да поеме воденето на календара и изчисленията, трябва да извади от най-късия цикъл (считано от първия ден на менструацията) 17 т.е. 15 +2 дни, а от най-дългия цикъл – 13 т.е. 15-2 дни.

Полученото число указва диапазона на дните, в които вероятността на зачеване е най-голяма (по Кнаус). Цифровите таблици с подвижни части улесняват определянето на неплодовитите дни на жената. Огино препоръчва от най-късия цикъл да се извадят 18 дни, а от най-дългия – 11 дни. Полученият по този начин обхват на дните с риск за зачеване е по-голям; това увеличава надеждността на метода. Някои автори дори са на мнение, че овулацията може да настъпи до 22 дни преди менструацията и считат само дните, които непосредствено я предшестват, за безрискови.