Автор: Емануел Арсан

Коленете на Емануела бяха оголени под златистата мека светлина на кабината. Те се подаваха от полата и очите на мъжа не се отделяха от тях. Тя съзнаваше, че е повдигнала колене, за да привлече този поглед, за да му достави наслада. Защо ли да става за смях, като ги покрие – освен това как би могла да го стори? Полата не може да се удължи. Впрочем защо тъкмо сега да се срамува от коленете си, щом обекновено и е приятно да ги показва? Под невидимия найлонов чорап и най-малкото им движение хвърляше пъргави сенки върху кожата с цвят на препечен хляб. Тя познаваше смущението, което пораждат. Колкото повече ги наблюдава притиснати едно до друго, те и се струват още по-голи като при излизане от среднощно къпане под снопа на прожектор и в този миг самата тя почувства как слепоочията и пулсират по-бързо, и устните и се наливат с кръв.

Емануела притвори клепачи и се видя цялата гола, отдадена на изкушението да се съзерцава самовлюбено, на което знаеше, че не може да устои. Тя се възпротиви, но само за да вкуси насладата на отдаването по-осезателно и постепенно. Почувства разливаща се отмала, едно ясно усещане за цялото си тяло, желание за отпускане, разтваряне и пълнота, все още без конкретен образ или особенна емоция: нещо подобно на физическото удоволствие да се излягаш на слънце върху топлия пясък на плажа. После малко по малко, докато устните и ставаха по-лъскави, гърдите и набъбваха, а краката и се напрягаха, чувствителни към най-малкото докосване, в съзнанието и нахлуха представи отначало почти безформени и несвързани, но достатъчно въздействащи, за да овлажнят влагалището и да я накарат да се извие в кръста.

Почти недоловими, но непрекъснати, приглушените вибрации на самолета настройваха Емануела към своята честота, съзвучна с ритъма на тялото и. Тръпката преминаваше по краката и нагоре от коленете, като неумолимо се разпространяваше все по-високо по бедрата и и я разтреперваше цялата. После заприиждаха все по-натрапчиви видения: устни целуващи кожата и, органи на мъже и жени чиито лица оставаха неясни, фалоси напиращи да я докоснат, да се отъркат в нея, да си пробият път между коленете и , да насилят краката и, да отворят утробата и и да проникнат в нея. Движеха са неотклонно в една посока: не се връщаха назад, а един след друг потъваха в неизвестността на тялото и, насищаха я с плътта си и изпразваха в нея своите сокове. Стюардесата помисли, че Емануела е заспала и предпазливо отпусна облегалката, превръщайки креслото в кушетка.

Покри с кашмирена завивка отпуснатите и крака, които при разтягането на фотьойла се бяха разкрили до средата на бедрата. Мъжът стана и сам направи необходимото, при което неговото кресло слезе до нивото на съседното. Стюардесата отправи едно безответно „лека нощ” и угаси осветлението. Само благодарение на две бледолилави дежулни лампи предметите и хората не загубваха очертанията си. Емануела се беше оставила без да отваря очи на грежите, които полагаха за нея. По време на тези движения нейната фантазия не загуби нищо от своята интензивност и настойчивост. Дясната и ръка сега се плъзгаше по корема, много бавно, поспирайки, за да достигне накрая венериния хълм под тънката покривка, която се надипляше от движенията и. Но в този сумрак кой би могъл а я види?

С крайчеца на пръстите си тя опипваше меката коприна на тясната пола, под която краката и неможеха да се разтворят: те опъваха плата в усилието си и най – после успяха достатъчно, за да могат пръстите и да усетят през тънката материя набъбналия клитор и да го притиснат нежно. За няколко минути Еманула отпусна ликуващото си тяло. Тя се опита да забави края. Но скоро, не издържайки повече, със сподавен стон започна да упражнява със сръдния си пръст премерения и сладостен натиск. Почти в същия момент ръката на мъжа легна върху нейната. Останала без дъх, Емануела усети как мускулите и се опъват, сякаш струя ледена вода я бе плиснала през корема. Тя остана неподвижна, нащрек, но всичките и усещания и мисли бяха застинали. Не бе уплашена, нито шокирана. Нито пък имаше чувството, че са я уловили в нещо нередно.

Точно в този момент не бе в състояние да осмисли нито жеста на мъжа, нито собственото си държание. Съзанието и бе отчело случилото се , след което отново бе изключило. Сега тя очакваше това, което щеше да продължи прекъснатите и бленувания. Ръката на мъжа не помръдваше, но и не бездействаше напълно. Със самата си тежест тя окажваше натиск върху клитора. В продължение на доста време не се случи нищо повече. После Емануела усети че другата му ръка повдига завивката и я отмята, за да хване удобно коляното и и опипа релефа му. Впрочем тя не се спря до тук и се запромъква нагоре по бедрото, пръхвърляйки скоро ръба на чорапа....

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: