Престоят и се стори отегчителен. Какъв смисъл има да знаеш, че си на арабски остров, щом не виждаш нищо от него. Емануела се изкъпа, пи чай, хапна няколко сладкиши в компанията на неколцина пътници, между които се намираше и „нейният”. Тя го гледаше с удивление, опитвайки се да проумее случилото се между тях преди един час. Този епизод не прилягаше на останалата част от живота на Емануела. Беше ли сигурна дори че наистина е съществувало. Когато пътниците се качиха отново в самолета, те видяха, че вътре е почистено, подредено и проветрено. Големи, ослепително бели пухени възглавници правеха още по-изкукително тъмносиньото кадифе, върху което бяха поставени. Стюардът дойде да попита дали някой не иска нещо за пиене. Не? Е, добре лека нощ! Стюардесата на свой ред поднесе пожелания за приятни сънища. Целият този церемониал очароваше Емануела.

Осветлението отслабна и с доволна въздишка тя издърпа върху себе си завивката, просмукана от аромата на борови иглички, която авиокомпанията и предлагаше за спокоен сън. Когато останаха да светят само дежурните лампи тя се обърна и потърси с поглед своя съсед, когато не се бе осмелила да погледне открито, откакто се намираше отново излегната до него. За своя изненада тя срещна погледа на мъжа, насочен към нея, сякаш в очакване – виждаше го въпреки почти пълната тъмнина. Известно време останаха така загледани очи в очи с изражение на пълно спокойствие. Емануела усети отново искрицата игрива, покровителствена нежност, която забеляза в момента на първата им среща и си каза, че именно това и допада у него. Когато мъжът се повдигна на лакът и се наведе над нея, тя затвори клепачи и се остави да я целуне.

Вкусът на устни върху устните и имаше свежестта и соления вкус на морето. Емануела се изправи и вдигна ръце, за да му помогне да и свали пуловера. Наслади се на смущаващото въздействие на гърдите си , изкочили изпод червеното трико, в сумрака те изглеждаха по-заоблени и обемни. За да не нарушава удоволствието му да я съблече тя не му помогна да намери ципа на полата, но повдигна таза си, за да може той да я издърпа без усилия. Този път тясната и пола беше свалена напълно. Дейните ръце на мъжа я освободиха от тънкото бельо. Едва когато бе напълно съблечена той я притисна към себе си и започна да я гали...желанието да прави любов бе толкова силно, че стомахът и гърлото и се свиха.

Струваше и се че не може повече да диша, страхуваше, искаше да извика, но мъжът я държеше здраво в прегръдките си, поставил ръка между краката и, разтворил малката цепка, в която бе потънал единият му пръст. Същевременно я целуваше ненаситно, като смучеше езика и и гълташе слюнката и. Тя стенеше слабо, без да знае точно защо. Дали заради пръста, който проникваше дълбоко в утробата и ? Или заради устата, която пиеше от нейната, поглъщайки всеки дъх, всяко стенание? Дали причината не бе болката от желанието или срама от похотливостта? Споменът за твърдия му член, който бе стискала в ръка, не я напускаше – величествен и изправен, самомнителен, твърд и зачервен, несъмнено пламенен до непоносимост. Тя простена така силно, че мъжът се смили: Емануела почувства най-после голия член, силен както бе очаквала, да се опира в корема и и сладостно се притисна към него. Те останаха така един дълъг миг, без да помръднат; след това мъжът внезапно я вдигна на ръце и я прехвърли през себе си, така че тя се озова излегната на кушетката до пътеката.

Режим на клавиатурата: