Какво всъщност кара мъжът да посети публичен дом? Какво толкова го въодушевява в секса, протичащ анонимно и без всякакви чувства? Секс, който се плаща и не рядко скъпо – по минути. Отговорът е съвсем прост. Всички, наистина всички мъже, които идват при нас, се надяват да намерят нещо, което не получават в къщи или изобщо не искат да получат там. Това, че някои мъже не се решават да изразят определени желания пред собствената си жена, често зависи по-малко от партньорката, отколкото от собственият им погрешен мироглед. Първата причина, която изтъкват е: собствената жена не може да бъде способна на „такива свинщини” – при това често като „свинщина” определят оставянето на запалена лампа по време на любовната нощ. Собствената жена, казват те, трябва да остане „чиста”.

Сексът, който обществото или религията са ги възпитали да презират като „мръсен”, е възможен за тях само с „порочна” жена, с проститутка. Втората причина: собствената жена – която в повечето случаи е и майка на децата им – те не могат изобщо да си представят като сексуален обект способен да задоволи тайните им фантазии. Дори не се и опитват. Което също има две причини. Първо: собствената жена е тази, която се грижи за тях при болест, която бърше носа на децата и контролира уроците им, готви прекрасни ястия за цялото семейство, пере и глади. Да си представят тази жена като развихрена тигрица в леглото, на много мъже просто не им стига фантазията. Второ: самата мисъл, че тя може да се прояви като безсрамна любовница, ги изпотява от страх. Че тогава тя ще заприлича на курва! – и кой знае дали някой ден няма да я прихванат дивите и да поиска да изпробва всички тези „мръсотии” с някой друг?

Дори по-лошо, с някой, който може да е „по-добър в леглото” от тях? Третата причина се състои в това, че понякога мъжката фантазия кръжи не толкова около жената, колкото около един фетиш или болката, която ще им бъде причинена. Поведението на тези мъже е обяснимо. Кой би си признал, че не жената, а нейната обувка или ръкавица е същинският обект на неговата страст? Кой би се осмелил да каже на жена си: „Миличка, иска ми се да облека женски дрехи.” И кой би рискувал да загуби жена си, като и признае, че от най-дълбокото унижение и/или от огромната болка получава най-голямо удовлетворение? Това следователно е единият вид мъже, които идват при нас: тези, които имат проблеми със самите себе си.

Другата категория мъже са тези, които или нямат жена или пък тя е с представи за сексуалност, неотговарящи на мъжките. Желанието, което пред нас най-често се изразява е за френска любов (орален акт) – при това за фелацио и кунилингус (стимулиране на мъжките и женските гениталии с уста) едновременно. Това означава, че голяма част от жените имат проблеми не само с прилагането на фелацио, а и с това да позволят на мъжа си кунилингус – въпреки, че и двете неща са съвсем безобидни варианти на любовната игра. Другото, за което мъжете също копнеят е не винаги да са активната страна. Едни искат да бъдат толкова желани от една жена, че тя да поеме инициативата. Други искат да бъдат покорно пасивни. Ето какво казва английският писател Греам Грийн: „Занаятът на една проститутка е да задоволява. Една любовница обаче трябва да бъде задоволявана. Следователно има нещо, което е в полза на приключенията с платени партньорки.” И от самосебе си се разбира, че лампата винага остава запалена. Във всеки случай при нас. В къщи често е обратното. С това навлязох и в първата тема: откъде трябва да започнем промяната, ако искате мъжът ви да е тигър във вашето легло, вместо в чуждо? От самата вас!

Режим на клавиатурата: