Сърцето на здравия човек се съкращава равномерно и изхвърля ритмично определен обем кръв за задоволяване нуждите на организма. За пълното задоволяване на тези нужди, които се променят в зависимост от натоварването на различните органи и системи, сърцето може да променя количеството на изхвърлената при еднократно съкращение кръв, а също и броя на съкращенията за 1 минута. За да се постигне необходимият ефект, големите кръвоносни съдове допълват работата на сърцето. Общите усилия на сърцето, кръвоносните съдове и регулиращите тяхната дейност мозъчни центрове са насочени към това, всеки орган на човешкото тяло да получи толкова кръв, колкото му е необходимо в даден момент – нито повече, нито по-малко. Такава безупречна и непрекъснато променяша се дейност може да извършва само сърце, на което мускулът, клапите и регулиращата система са напълно здрави. Когато сърцето е увредено от някакво заболяване (ревматизъм, инфекция, атеросклероза, запушване на кръвоносни съдове и др.), то успява за известно време да компенсира съществуващия дефект.
Ако дефектът е тежък и не бъде излекуван, след известен период от време идва момент, когато сърцето вече не може така прецизно да отговаря на нуждите на организма. В такива случаи настъпва болестно състояние, което се нарича сърдечна недостатъчност. Сърдечната недостатъчност може да настъпи остро – изведнъж и за кратък период от време, а може и да настъпи бавно и постепенно и да продължи дълго.
В първия случай говорим за остра сърдечна недостатъчност, а във втория за хронична сърдечна недостатъчност. Остарата сърдечна недостатъчност може да настъпи при тежки физически усилия при лица с високо кръвно налягане, сърдечен порок, атеросклеротично променено сърце и др. Появява се с остро настъпил задух, посиняване, учестен пулс. Нерядко тези явления настъпват и при покой – нощно време под формата на тъй наречения пристъп от сърдечна астма. Това състояние налага болният да бъде поставен на легло в полуседнало положение, да му се осигури чист въздух и да се потърси незабавно лекарска помощ. Хроничната сърдечна недостатъчност се развива бавно и постепенно. В началото болния се изморява бързо и лесно при неголеми физически усилия и получава задух и сърцебиене.
По-късно с напредването на сърдечната недостатъчност болният има задух и когато е в покой, появява се посиняване на устните, носа, тежест в дясното подребрие (увеличен черен дроб) и отоци по долните крайници. Ако болният не се лекува правилно, явленията могат да се задълбочат. При белези на хронична сърдечна недостатъчност болният трябва да избягва всякакви физически усилия, да почива и се лекува системно според назначенията на лекуващия лекар. В това състояние болния е нетрудоспособен. При подобрение на състоянието и възвърщане на трудоспособността, болният трябва да бъде трудоустроен на лека, несвързана с физически усилия работа. Често лечението продължава дълго време.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар