истината е някъде тук...

Весели празници!

Advertisement

Te Quero SexNature.org

В момента 4 госта и 5 потребителя онлайн
  • oskar
  • Dinev
  • naia
  • riapa
  • shadow

Усмихни се

Посл. съобщение: 3 hours, 31 minutes ago
  • svetlana : и на теб
  • Kamino : до утре, приятна вечер
  • svetlana : до утре!
  • Kamino : :D
  • svetlana : да да да
  • Kamino : на който не му работи скайпа в редките случай когато моя е включен пише статии за наказание :)
  • svetlana : още утре :)
  • Kamino : да със статии ;)
  • svetlana : ще ти се реванширам, обещавам ;)
  • Kamino : Здрасти

Регистрирай се, за да чатиш!

Премини на кирилица!

Buenos dias






Забравих си паролата
Да се запознаем?

Мъдрост

Колкото и хубаво да говори човек, помнете : когато говори твърде много, той в края на краищата ще каже някоя глупост.

А.Дюма – баща

 
Начало Социална психология Чекмеджето на маската
Чекмеджето на маската

Преди да се определи като индивид “човекът в чекмеджета” обича да се нарича “персона”(личност) или “маска” ( персона - от етруското phersu = маска). “...аз съм една личност, която...” е типичният му начин да се изразява, да се представя. Така той се идентифицира със своя МАСКАРАД. “Маскарадът” започва в най-крехка възраст, между 2 и 5 години. Обществото, което винаги е било много “нормално”, изисква маската, униформата. Да бъдеш е неприлично. Да изглеждаш е поощрително. Затова “човекът в чекмеджета” крие чувства и емоции зад маската. И според това, което му подсказва “чекмеджето на мисълта, “чекмеджето на маската”, подготвя Аза да се дегизира с костюмите на най-различни актьори, като: - този на “мислителя” или “вълка единак”, който служи да се прикрие стеснителността или глупостта, или съмнението, или същинската липса на способности за придвижване в “конкретното”;

- този на “интелектуалеца” или “дечкото-ревльо”, който не позволява да се разпознае по директен начин неговата огромна потребност от утвърждаване, подкрепа, любов, принадлежност;

- този на “недоверчивия” , който всъщност съвсем не е недоверчив, но се държи като че ли “Ти” малко го интересува и го прави, за да стане интересен, за да си спечели позицията на “център”;

- този на “съблазнителя” , който зад своето “донжуанство” крие импотентността си или стараха си да обича, или страха да остане сам;

- и накрая този на “агресивния”, който прикрива с насилническото си поведение своята слабост и несигурност.

Маската не представя НИКОГА реалността на “човека в чекмеджета” и НИКОГА не съвпада с неговите дълбоки емоции. В “света на маските” репрезентацията е ядрото на съществуването и заличава презентацията, която остава на втори план. Репрезентацията е свойствена на неврозата (в известен смисъл болестта също е маска!), т.е. на търсенето на ефекта, на доминирането над Ти чрез неприродни движения, на позитивен резонанс в социалното. Напротив, презентацията изразява пред външния свят по един “четивен”, недвусмислен начин страстите на Живото същество, без при това да се съобразява с евентуалната загуба на статуса и ролята.

Статусът е резултат от социалното разслоение, т.е. рангът, който индивидът има в социоикономичното разслоение; ролята е това, което индивидът трябва да прави, за да оправдае принадлежността си към един определен статус. Логиката на “маската” се конкретизира в привидността, в “костюмирането”. “Маскираният” не търси хармонията: “маската” вече покрива цялото съществуване. Тя игнорира “движенията”. “Маскирани” са дори вътрешните органи. Дори и да иска, Азът вече не успява да изрази (от итал. esprimere (изразявам)=лат. exprimerе “упражнявам натиск, за да изкарам”) своите “дълбини”. Маската се фиксира върху Аза. Тя е Аз-персона. Гласът е изкуствен, той е резултат на “задушаването”, което “чекмеджето на мисълта” му е наложило като защита от невротичните страхове от пенетрация; погледът е лишен от живост, фиксиран в “ролята”; движението – спънато, “правилно”, норматирано.

Норматирана е и походката: сексофобната жена (моралът я изисква такава!) е неспособна да поклаща хълбоците си, а мъжагата има парализиран торс, ригиден, непластичен гръб и се движи като Джон Уейн (понякога дори жените демонстрират походката на този герой от уестърн!). Ecce persona! Маски, които в луда въртележка кръжат около правилата или - още по-лошо - около вече западащото природно правило “да няма правило”. Контрол. Бдителност: да бдя, да съм нащрек за ефекта, който произвеждам! Да съм нащрек, за да не може истинското Аз, истината никога да не излезе на яве. Да съм нащрек за своите слабости. Да съм нащрек да не ми падне маската! “Маската”: тя може само да изразява “студенина”, дори и когато зад нея е врящ котел от възбуди, тя трябва да се смее, когато цялото ни същество страда. Тя се смее ехидно дори в лицето на любовта.

Привидност! Фалш! Смей се на Палячото! На абсурдното усърдие, с което се мъчи да скрие собствената си индивидуалност, т.е. истинската потентност, защото “маската” е импотентна, доколкото се основава на най-абсурдното уравнение: Да изглеждаш = да бъдеш Човекът, по своята природа, не може да се откаже от своята инстинктивност, която всъщност е противоположността на изглеждането. Примитивният човек е измислил маската. Измислил я е на игра и за да играе. Както и за да омилостивява злите божества. Но след като е приключвал ритуалът, той е събличал “маската”от своето Аз и се е връщал към своята индивидуалност. Зад тази маска от дърво винаги е бил човекът, истинският - следователно хармонията.

“Човекът в чекмеджета” живее във вечен ритуал: когато се храни, когато говори, когато обича, когато се моли, когато работи, когато мрази. Самата негова мощ е ритуал. А ритуалът изисква маската. От хилядлетия. Маската е символът на невротичната мощ, т.е. на властовата невроза. От Тутанкамон до Мусолини, от Нерон до Мао “мощният” си е слагал маски. Трябвало е да ги слага, за да се хареса на другите маски, на другите “хора в чекмеджета”, защото без маска не можеш да бъдеш забелязан от “човекът в чекмеджета”: без маска си слабак. “Маски” – за да бъдеш съответен на начина, по който изглеждаш (репрезентацията): (не)мощта, от която се ражда Държавата и следователно властта.

Държавата: маскарад на силата, псевдобратството и готовността за съдействие. “Човекът в чекмеджета”, който по своята невротична природа се чувства призван за “големи неща”, имитира мощта, строява се в държавата; маскира се както властимащия, иска и участва в “парада на маските”. Зад този “парад” се крият кръвта, произвола, насилието на “силният” над “здравия”. И въпреки кланетата, физическите и психически мъчения, които отличават всяка власт, “човекът в чекмеджета” се приспособява, навлича маската и се превръща в НИЕ. Той става Държава. Държава, в която се надява да достигне до златото, което ще му даде слава и щастие. Всъщност той е един травестит. Преоблечен, се вписва в” държавните добродетели” и приема да бъде кастриран. “Чекмеджето на мисълта” се свързва с “чекмеджето на маската” и ни подаряват своята рожба - “цивилизацията”.

следва...




  Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
  • Моля, придържайте се към темата.
  • Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
  • Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата:

 
< Предишен   Следващ >
© 2008 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature