“Работната дефиниция” за емоция е: “......модифициране на базисните хомеостатични условия, с цел запазване на индивида или вида посредством специфични поведения и соматични модификации, които представляват физиологична и метаболична подкрепа”.( П. Панкери). Емоцията, следователно, е адаптивна физиологична проява, която позволява на организма да се приспособи към изискванията на средата, както на биологично, така и на психосоциално ниво. От тази гледна точка емоцията става основен фактор за интеграцията между организма и средата и следователно фактор за физическо и психично здраве. Емоционалната реакция е балансирана и се проявява хармонично, както по телесен път, така и чрез поведенчески и психически схеми (съзнателно изживяване на емоцията). Ясно е, че при “човека в чекмеджета” нещата ще се развиват по напълно различен начин.

Това е подтикнало З. Фройд да разглежда сублимацията като извор на цялата култура т.е. изместването на енергията, първоначално предназначена за задоволяването на една потребност, да се трансформира към по “добродетелни” цели. Очевидно е, че Фройд греши. Цялата психосоматична медицина днес е единодушна в твърдението си, че “блокирането на чувствата“ поражда болест. “Чувстването” е прелюдия на емотивността; емоцията е органическата част на чувството и дори Фройдовата метапсихология не успява да трансформира материята в култура. Емоцията, ако е подтисната, се обръща срещу подтискащия и разяжда организма му. Но всичко това “човекът в чекмеджета “ не го знае. Или по точно: прави се, че не го знае. Гневът или страстта са реалности, които трябва да се скрият зад маската на конформизма, защото в неговия свят да бъдеш непринуден е неприемливо.

Моделът на поведение, който “човекът в чекмеджета” поощрява, се доближава все повече към същността на компютъра, т.е.:

- мощен

- бърз

- програмируем

- предвидим

- ефикасен

Но “природата на дивака” - емоцията, която живее във всеки от нас, възстава срещу обществото на “човека в чекмеджета”. Homo erectus е убивал или неутрализирал неприятеля си .... и е достигал дистенцията (удоволствието); бягал от по-силния враг .... и е достигал дистенцията (удоволствието). Homo nevroticus normalis няма повече реални врагове, с които да воюва. Единствените му истински врагове са културата и моралът, насадени в неговото Аз под формата на морални правила, норми, етика, религиозни догми. От тези врагове не може да избяга. Не може и да ги нападне, тъй като е техен знаменосец. И ето ни отново пред сблъсъка между Аз -организмично и Аз-идеално. Емоциите, които го приканват постоянно към живот, стават източник на страх.

Това е страхът от удоволствието, доколкото удоволствието е равно на емоция, а емоцията означава да се отдадеш на желанието си, да изгубиш контрола над собственото Аз и над “ти”. “Човекът в чекмеджета” се страхува от всички сигнали на тялото (представете си неговото неудобство от естествените телесни звуци), които му напомнят за неговия природен произход. На любовта, както и на омразата, не им е позволено да изпълнят целия Аз на “човека в чекмеджета”. Чувството трябва да бъде откъснато от емотивността. Всяко нещо има определено място на шахматната дъска на неговата характерова невроза. Аз-идеално на “човека в чекмеджета” е приело ролята на “контрольор на ролята”, тоест да изолира, притиска, раздробява, деформира, отрича онова, което изживява, онова, което е очевидно, защото реално е усетено.

После един ден “черупките” ще експлодират : ”... ЧЕТИРИДЕСЕТГОДИШЕН УБИВА ЖЕНА СИ, ДЕЦАТА И СЕ ОБЕСВА!” - ще гръмнат вестниците. Или ще четем некролози от типа: “..нелечима болест ни отне любимия счетоводител Иванов”, “... да почетем паметта на инженер Петров, повален от инфаркт. Той остави празнина, която не можем да запълним...”. Организмичното желание за удоволствие се е превърнало в страх, агресивност, ужас. Ужасът да живееш. В света на “човека в чекмеджета” връзката Аз- Ти-Аз не трябва да бъде емотивна, ръководена от емоциите. Не! Всяко поведение трябва да преминава през формата, през нормата, през закона за “не-нормалността”: ”ти” не е физическата цел на Аза, а обект на неговите ителектуализации и страхове. И топлината на страстта, която е затворена в “чекмеджето на емоциите” е осъдена да умре. Но ще бъде ужасна смърт: умира Самсон, но заедно с него и всички Филистери!

От дълго време психосоматиците разказват историята за “човека в чекмеджета”. Историята на смъртта. От сто години е доказано, че пептичната язва е провокирана от корозия на стомашните стени поради прекалена и нарушена секреция, която на свой ред е провокирана от едно продължително подтискане на емоциите; че ревматоидният артрит е следствие на хронична спастичност на скелетните мускули, които отразяват невротичната необходимост да се контролират тези емоции, които едно Аз-идеално, болно от морал, етика и култура, налага на Аза. Пептична язва? Ревматоиден артрит? - не се притеснявай, “човеко в чекмеджета”. ”Големият брат”със своите “медици” ще се погрижи да те направи отново адекватен, отново подреден, ще те накара да се почувстваш отново добре. Добре в рамките на нормата! Забрави своята слънчевост. Опитоми своето желание за “движение към” или “движение обратно от”.

Върни се отново в слепотата. Бъди сляп за сигналите на своето тяло и за недвусмисления език на симптомите. Бъди безчувствен към страданието на подтиснатата страст. Лети, “човеко в чекмеджета”, лети! Бъди разум! Излез от тази ненужна обвивка, която наричаш тяло. Научи синовете и дъщерите си да бъдат твърди, афизични и следователно побеждаващи. Възпитай своето поколение, “човеко в чекмеджета”, да уважава онази чумава скала от ценности, която управлява твоето съществуване. Напред, “човеко в чекмеджета”! Напред, заразителю! Напред към целта на твоя кръстоносен поход! Агресивната реакция и нейната невронна и хормонална картина /според Нетер/ Невротичното Аз циментира собственото си сьществуване в едно състояние на неврохормонална хиперактивност (симпатикотония).

Невъзможността да изяви собствената си емотивност задържа симпатиковия дял на вегетативната нервна система в едно постоянно състояние на тревожност или предтревожност, което ще доведе, рано или късно, до соматично смущение. Соматичното смущение се характеризира с една хронична и блокирана готовност за борба или бягство. От това следва, че невротичното разстройство е съпроводено от вегетативни реакции, характеристики на една агресивност, която никога не се проявява. Искаш да имаш? Отричай тогава стойностите на природата и на истинкта.

Откажи се от красотата на организма, от ликуването на емоциите. Остани си с “добрите маниери” и предвидимост на компютъризирания си Аз. Нашият организъм е програмиран да чувства страсти, емоции. И никой, казвам НИКОЙ на света, за дълго време напред, не може да ни попречи да изразим волята си да бъдем индивиди преди да бъдем личности. Да отхвърлим стерилността, изкуствеността на взаимоотношенията, за да прегърнем природния закон – зова на страстта, прозрачността и честността в емоционалните взаимотношенията на Аза с външния свят.

следва...

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: