А сега ще ти говоря за секс, ”човеко в чекмеджета”. Ти ще разбереш “чукане”. Затова задачата, която си поставям, е трудна. “Неорайхианската теория “ поставя сексуалната потребност сред петте основни потребности, хактеризиращи живото същество. Една ”потребност” със собствена физиология и биология. Често съм бил погрешно разбиран и упрекван като проповедник на свободната любов, въпреки, че винаги съм описвал задоволяването на сексуалната потребност като”крайна точка на взаимотношението, т.е. израз на хармоничното двуединство във двойката”. Зле разбран е бил и моят вдъхновител Вилхелм Райх, който за трудовете си, възхваляващи здравата сексуалност, тоест нито прокълната, нито осквернителна, е бил наречен от своите хулители ”апостол на свободното чукане”.

Моралът, ръководещ “човека в чекмеджета”, не обича тези, които го поставят под съмнение. Този, който му се противопоставя, ще бъде дискриминиран, изхвърлен от “Съюза на учените”, ще бъде заклеймен и на края убит (... това е съдбата и на В.Райх!). Моралът на “човека в чекмеджета” не се основава на забраната на сексуалността или забраната на любовта (вече говорихме по тази тема). Върху разцеплението между секс и емоция, секс и чувство, почиват догмите на всички религии. Сексът е срам. За лицемера сексът означава пенис или вагина, т.е. “срамотиите”. И затова ”човекът в чекмеджета” докосва гениталиите си с голямо неудобство. Той може да гледа със задоволство своите ръце, торса си, лицето си, косите си. Гениталиите не! От малък е научил, че те са мръсно нещо. Част от тялото, която трябва да се заобикаля. Когато мама го е къпала, тя е обръщала много повече внимание на стъпалата му, отколкото на “онази” част от тялото. Тя се избягва!

Едва преминал “крехката възраст”, са го учили да покрива “срамните части”, което е породило у него болезнено любопитство и нездраво отношение към всичко, което се крие под гащите или сутиена. Едно внимание, което става похотливо. Израсъл в “културата на сексофобията”, той държи добре затворено и надалеч от благородството на мисълта си “чекмеджето на секса”. Пенисът и вагината стават постепенно органи, изпратени на “заточение”, изгнаници на културата и деградирали инструменти на Аза, предназначени за продължаване на рода или такива, от които се възползва дяволът, за да въвлича хората в греха на сладострастието. Затова “човекът в чекмеджета” не прави любов. Той чука. Неговата характерова невроза му налага едно защитно използване на гениталите.

”Човекът в чекмеджета” се чувства могъщ, защото измерва сексуалността си в бройки, а не в качество. Поразен е, когато му се обяснява, че качеството на сексуалния акт е синтез на цялостните взаимоотношения в двойката. Този негов ”ступор”, според Райх, е част от “емоционалната чума”. Но вече е трудно да се обясни на “човека в чекмеджета”, че неговото Аз е бронирано и разделено на “парчета”, а представете си да му говорим за “чума на чувствата”! Този, който е достигнал способността да задоволява собствената си сексуална потребност, е в състояние да се отпусне, да се наслади на истинската пълна дистенция “post-coitum”.

Той е много по-способен да има моногамни взаимотношения, от този, който страда от ”неврозата на чукането”. Моногамното поведение не се ражда на базата на забраната на предполагаеми полигамни инстинкти или въз основа на моралистични скрупули, а е условие, което човекът постига, когато е в състояние да задоволи собствените си потребности и потребностите на партньора си. Следователно “хармонията в двойката” е способността да изпиташ многократно истинско удоволствие и пълноценно сексуално задоволяване с един и същи партньор.

За да бъде възможна една продължителна сексуална връзка са необходими:

- пълна оргазмична потентност, т.е. пълно съзвучие между мисълта, чувството и емоцията;

- преодоляване на сексуалните интроекти;

- преодоляване на моралните интроекти.

Жалко е, че нито една от тези предпоставки не присъства в психиката на “човека в чекмеджета”. Затова той е обречен на “сексуалността на чукането”, която се конкретизира в моралния садизъм, сексуалната похотливост, в непостоянството и въздържанието. Той изпитва много силен страх при срещата с всяко желание да се освободи сексуално. Затова прибягва до моралността. Прилага я не само по отношение на себе си, но преди всичко (и по садистичен начин), когато трябва да съди по-свободния любовен живот на другия. Гениталното подтискане в най-добрия случай превръща “човека в чекмеджета” в жаден воайор по отношение на всичко, що е секс. Странното му реакционно възпитание го кара да изобрети обществото на гениталиите. И гениталиите прекосяват под най-различна форма цялата му култура: от изкуството до модата, от литературата до рекламата.

Но всеки път когато ги среща, в него се заражда едно чувство на любов /омраза, която отразява отново конфликта между Аз-организмично и Аз-идеално. Долу, в “чекмеджето на сексуалността”, продължава историята на детето, което, бидейки продукт на едно реакционно семейство, пазител на морала и традициите на Държавата, е принудено да подтисне собствената си сексуалност. Това подтискане ще намери израз след това в сексуални разстройства, неврози, психози, перверзии и престъпления. Долу, в “чекмеджето на сексуалността”, се поражда страданието, типично за един свят, който подтиска логичната верига: чувство -  емоция -  секс и предпочита пред свободното протичане на енергията, мачизма и феминизма; един свят, който толерира донжуанството и еротоманията.

Долу, в “чекмеджето на сексуалността”, ”човекът в чекмеджета” е въдворил ред. Наказва страстта hic et nunc (тук и сега), така че ерекцията или овлажняването на вагината да не бъдат възприемани като “сигнали” на един организъм, който в хармония с чувството съобщава за удоволствието, а като “алармен звънец” на един орган (неприличен!), който ни подтиква да се отклоним от пътя на “моралния договор”, следователно на цивилизованото същество. Естествена любов? Не! Колко пъти, по време на групова терапия, съм бил свидетел на дълбокото чувство за срам и неудобство на този (или тази), които са се влюбвали и тази любов е приемала физическата форма на възбудата.

У “човека в чекмеджета” понятието “сексуалност” извиква в съзнанието му всички затворени там табута. Не иска да повярва, глупакът, че “не!-то, което казва мисълта” се намесва само, когато проверката на реалността показва екстремна ситуация. ”Не-то” присъства във всички прояви на човешката сексуалност: от съпружеската интимност (”... не се отпускай!”), до връзка с проститутка (”...не се отпускай!”), с любовника/любовницата (“не се отпускай!”), с годеника/годеницата (”... не се отпускай!”). Следователно това е едно “не!”, което “не се интересува” от качеството на връзката.

Това е “не!” на формулата: любов - сексуалност -  неконтролиране -  дистенция post-coitum. Това е “не!”на здравето, на всички онези природни закономерности, на основата на които се изгражда хармоничната диада. Долу, в ”чекмеджето на сексуалността” доминират неспособността за достигане до оргазъм, гениталните болести, фригидността, садизмът, мазохизмът. “Чекмедже на сексуалността”, ти си плод на една социална организация, заразена с чума. Лишено си от твоята интимна красота, от страстта и, презряно, опозорено, принудено да се “затвориш” за любовта, за чувството, за радостта, ти си се превърнало в “кофа за боклук”.

следва...

Коментари (1)

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: