Никой “човек в чекмеджета” не е благодарен на почвата, на която е израсъл. Ненавижда своята природност земност , мрази земята и проявява своята неприязън към естественото, като замърсява планетата. Съжалява обикновеността на природата, затова неговото Аз се спасява като “виси във въздуха”. Граундингът е принадлежност към реалността и, ако не е “стъпило”на земята, съществуването се превръща в сума от неадекватности. Следва екзистенциална празнота. ”Човекът в чекмеджета”, който плува в пространството, търси отговорите на най-обезпокояващите го мистерии в софизмите и в културата на “защотата”. Когато после си мисли, че е открил същността на нещата, се спира и губи от погледа си “субстанцията”.

В действителност, същността е дух, субстанцията е материя, т.е. земност! За разлика от организмичния характер, ”човекът в чекмеджета” не базира своята дейност върху фактически данни и обективни процеси, а върху мистичното и механистичното. Колкото по-невротично фиксиран е неговият характер, толкова по-несъответна на реалността се оказва неговата дейност, докато най-сетне стане напълно несъвместима с реалните потребности на Аз-а и самия живот. В полета си в “света на защотата” той се наслаждава на покоряването на духа. Стреми се към “имам” и със сигурност не към “съм”. “Имам” винаги е ”духа”. “Съм” е “земята”.

Земността е онази тънка нишка, която свързва мисълта с природата, човека с реалността, която обединява вътрешния с външния свят. Граундинг е опорната точка, от която започва всяко “движение”. Ако е лишен от граундинг, човекът плува в морето на живота като лодка без компас и секстант. Той е подвластен на вълните и ветровете. Така се обяснява лесната податливост на принуда у “човека в чекмеджета” и неговото робуване на правилата. Именно в правилата и регламентите той намира “заместващ граундинг”, в който да се вкопчи, за да го превърне в злополучен водач на крехкото си Аз. “Човекът в чекмеджета”се задоволява да гледа червените цветове на мака. Той се наслаждава на този океан от цветчета с цвета на кръвта.

По-малко внимание отдава на стеблото на цветчето, а е изцяло безчувствен към красотата на корена, който е връзката на цялата тази красота с природата. По същия начин се отнася със себоподобните си: възхвалява мисълта и маската, едва спира поглед върху тялото и отрича напълно закотвянето към ”земята”. Утвърждава се все повече, уви, видът на “интелектуалоидите” и с него двусмислената реалност. Двусмислеността и печалните и последствия са щамповани върху “човека в чекмеджета”, върху неговите деца, майка, баща и целия му клан. Социалната организация се основава на семейството. В клана би трябвало да се концентрира задоволяването на всички потребности (принадлежност, утвърждаване, сензорност, хранене, сексуалност). Една такава “задача” в днешно време е невъзможна: невъзможна е защото кланът по неестествен път е отстъпил място на “малкото семейство”. Преди появата на “човека в чекмеджета”, Земята е била обитавана от един човешки род, свободен, горд, естествен.

Тези индивиди са живеели на групи, отлично организирани върху био- и социоикономични принципи:

1. Те не са познавали понятието ”притежание”. На негово място е бил принципът на привилегированото използване (правото на по-силния да се нахрани пръв се отстъпва на следващия след като той се нахранил ). Богатство, власт, социален статус са били, следователно непознати за тях понятия.

2. Животът се е базирал на “съм”, а не на “имам”.

3. По естествен път потребностите на Аза са намирали своето задоволяване в клана. И това е било естественото, земното, както е била естествена и организацията, която е предвиждала едно много точно разделение на задачите между жени и мъже, млади и възрастни С появата на проторелигиите, а по-късно и на държавите, кланът и семейството губят все повече своята първоначална протективна функция: от семейството, което закриля, през клана, който закриля, храни и утвърждава, се достига до “държава”, която се грижи (и до “малкото семейство”).

“Грижата на Държавата” обаче е подчинена на един прецизен договор, който предвижда:

1.Безусловно приемане на морала, етиката и законите на нейната социална организация (граудингът, или реалността на Доброто и Злото, се прехвърлят от индивида към общността).

2.Търсене на статус, тоест на икономическа власт, за да утвърди могъществото на самата държава.

3 . На Държавата се преотстъпва правото да възпитава децата и да ги формира според собствените си морални закони, за да просъществува вечно самата Държава. В тази Държава, обаче, Азът остава сирак. Лишен от нежност, любов, сигурност, самоуважение, “хранене”.

А тези, които й струват най-скъпо са децата, възрастните, инвалидите и “ненормалните”, които са избрали свободата. В семейството, което произвежда (т.е. работи за Държавата), задоволяването на потребностите изпада на втори план. “Граудингът на Държавата” не предвижда “тялото”, освен когато му е нужно като “пушечно месо”. “Тялото” става маса. Ние! Телата на работещия мъж и работещата жена плачат. Оплакват “ерата на клана”, защото в онази “принадлежност” са достигали дистенцията.

Това е граундингът на “човека в чекмеджета”, това е обяснението за страданията на човешката душа. Това е кратката история на любовите, които се превръщат в “чукане”; на емоциите, които се превръщат в болест; на мислите, които губят своята креативност и се превръщат в почти електронни файлове; на чувствата, които се прикриват зад симптомите, от страх да не бъдат ”разкрити”. Това са превратностите в съдбата на човека без граундинг , на това съвършено същество, което търсейки фалшивата власт, е изгубило собствената си идентичност.

следва...

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: