Ето че стигнахме и до теб, “жената в чекмеджета”! На теб възлагаме надеждите си за бъдещето. Предварително уточнявам: не си с нищо по-добра от своя спътник – “мъжа в чекмеджета”. Хилядолетната сексофобна култура ти пречи да бъдеш женствена. Днес твоите правила са: да “не се показваш”, да “не тичаш подир...”, да “не се подчиняваш”. Феминизмът не те е научил на нищо. Напротив, отнел ти е и малкото сигурности, които имаше: като се започне първо с тази, че си “допълнение”, а не “равна” на своя спътник (както и впрочем той не ти е “равен”, а естественото “допълнение” на твоето Аз). Научила си се, че можеш “...да не разтваряш краката си”! - и това е добро, но не си се научила да разтваряш сърцето си - и това е лошо. Обратно на “мъжа в чекмеджета”, който е превърнал мачизма в знаме на своята псевдосвобода, ти предпочете да се скриеш зад формата, зад формалното.

Сега предлагаш на синовете (и дъщерите) си своята собствена норма и им забраняваш по този начин да бъдат свободни. Твоята възпитателна формула не подтиква към личен опит и ти, която с “брачния договор” си изгубила всяко съблазнително поведение, си служиш с тези “норматирани рожби”, за да поддържаш държавата, която възпява чумавото семейство, давайки по този начин начало на едно ново поколение от “хора в чекмеджета”. Преоткрий, жена, риска да съблазняваш; излез от правилата, търси по-скоро съперничеството, отколкото “договорите”. Ако ТИ си свободна, ще създаваш свободни деца! Свободни да живеят и да обичат. Не се плаши от коментарите на лицемерите, на “добродетелните”: тези последните са превърнали емоционалната чума в своя емблема. Твои са съдбите на бъдещето. Излез от “чекмеджето”!

Епилог

Ето, че стигнахме до края. Говорих за области на Аза, примитивни племена, потребности, движения и чекмеджета, но преди всичко разказвах за мъже и жени. Исках да акцентирам на ситуацията на относително робство, характеризиращо живота на днешния модерен човек. Многократно обвинявах Държавата и Църквата, че обричат човека на емоционална мизерия. Но въпреки това, аз нямам нищо против политиците и духовниците: самото им право на съществуване е наложено от емоционалните задръствания, които са приклещили в менгемето си “човека в чекмиджета” . Модерният живот изглежда (казвам: изглежда) диктуван от разума, от логиката. Разумът и логиката са студени неща, без тяло, нематериални. Човекът обаче има тяло. И то се самозаявява: ето ме! Това тяло, вместилище на толкова противоречия, говори със свой, плачевен и уви, вече слаб глас: гласът на Аз-организмично.

И тук започва истинската дилема: кого да слушаме? Хилядолетната мъдрост на човешките дълбини или гласището на нашите неврози? Труден избор! Защото и кресливият глас на неврозата ни изглежда наш. Кой е истинският? Модерният човек няма време да се впуска в тези софизми. “Разсъжденията” на неврозата излизат на преден план, защото в противен случай ще бъдем вписани в групата на “замърсителите” на ума и на планетата. А всъщност това “замърсяващо” (впрочем най-чисто!) гласче е там. И за зла участ напълно го съзнаваме. Нека не го смесваме с “гласът на съзнанието”. То е съвсем друго нещо. Но не нещо, което искат проповедниците и Държавата. Не, гласът, за който говоря е този, който ни подсказва верните алтернативи на нашата екзистенциална схема.

Този, който ни казва, че нашите дейсвия са болни, че истинските ценности ще ги намерим в чувствата си, а не в мисленето. Този глас постоянно ни подканя към промяна. Но страхът е силен! Страхът ни подхранва мощта на неврозата. Страхът е спирачката на промяната, на хармонията, на здравето. Тази книга съдържа рецептата против страх. Следователно, ако сте стигнали до тук, значи имате вече избор. Един труден избор между равновесието и мърсотията. Надявам се да съм ви улеснил в осъзнаването на това кой е вашият прав път.

Валдо А. Бернаскони

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: