истината е някъде тук...

Весели празници!

Advertisement

Te Quero SexNature.org

В момента 1 гост и 4 потребителя онлайн
  • oskar
  • Dinev
  • naia
  • shadow

Усмихни се

Посл. съобщение: 5 hours, 9 minutes ago
  • svetlana : и на теб
  • Kamino : до утре, приятна вечер
  • svetlana : до утре!
  • Kamino : :D
  • svetlana : да да да
  • Kamino : на който не му работи скайпа в редките случай когато моя е включен пише статии за наказание :)
  • svetlana : още утре :)
  • Kamino : да със статии ;)
  • svetlana : ще ти се реванширам, обещавам ;)
  • Kamino : Здрасти

Регистрирай се, за да чатиш!

Премини на кирилица!

Buenos dias






Забравих си паролата
Да се запознаем?

Мъдрост

Този който се усмихва, вместо да се гневи, е винаги по-силният.

японска поговорка 

 
Начало Домашен лекар Йога Екзотерична теория на дишането
Екзотерична теория на дишането

Тук ще разгледаме накратко теорията на западните учени относно службата на дихателните органи на човека и тяхното значение за човешкия организъм. По-късно ще разгледаме теорията и точните факти, които представляват научните изследвания на Източните школи. Източните учени приемат теорията и фактите на западните си колеги (които за тях са били известни преди много столетия), като прибавят към тях много, което последните сега не приемат, но което след време „ ще открият" и ще го представят на света като велика истина. Преди да изложим теорията на западната наука, уместно е да дадем в началото общо описание на дихателните пътища. Органите на дишането са белите дробове и пътищата, по които въздуха стига до тях. Белите дробове са два. Те се намират в гръдната кухина, по един от всяка страна, а помежду им е сърцето. Всеки от тях е свободен по всички направления, освен в частите, през които в него влизат бронхите, артериите и вените, които го съединяват със сърцето и дихателното гърло.

Белите дробове са гъбести и порести, а тъканта им е твърде еластична. Те се помещават в двоен мех, деликатен по своя строеж, но от здрава тъкан, наречена плевра. Едната ципа на този мех е прилепнала здраво за дробовете, а другата - за вътрешната повърхнина на гръдната кухина. Между тези две ципи постоянно се отделя течност, която спомага вътрешните им повърхнини при дишането лесно да се хлъзгат една о друга. Пътищата, които вкарват въздуха в белите дробове, са носната кухина, гръклянът и дихателното гърло, или трахеите и бронхите. Когато дишаме, ние вкарваме въздуха през носа, където той се затопля от допирането до слизестата, снабдена с изобилна кръв кожица и като премине през устата и гръкляна, отива в дихателното гърло.

То се разделя на множество дихателни канали и бронхи, които от своя страна се разделят на твърде малки каналчета, а последните завършват с белодробни клетки и са в съприкосновение с най-малките кръвоносни съдове, каквито в белите дробове има с милиони. Любопитно е да се знае, че ако се разпрострат в една равнина стените на белодробните клетки, те биха покрили 200 квадратни сантиметра. Въздухът се притегля в белите дробове с помощта на диафрагмата - голям и як листообразен мускул, поставен напречно на гърдите и разделящ гръдната кухина от коремната. Диафрагмата, както и сърцето, действува автоматично, макар че нейното движение може по желание да се подчинява на волята. Когато диафрагмата се разширява, обемът на гърдите и белите дробове също се разширява и въздухът нахлува в образуваната празнина.

Когато диафрагмата се свива, гърдите и белите дробове също се свиват, като изгонват въздуха навън. Кръвта се изтласква от сърцето в артериите, а от последните тя прониква в капилярните съдове, като по този начин стига до всички части на тялото, които храни и укрепва. От капилярните съдове тя се връща по друг път, чрез вените, в сърцето, от което се изпраща наново в белите дробове. Кръвта, която се движи в артериите, е ясночервена и богата с жизнени свойства и качества. Тя се връща обратно по вените синя, обедняла, гъста и наситена с продукти от разлагането, взети от нея из цялата кръвоносна система. Тя се отправя от сърцето като чист планински ручей, а се връща като мътен поток, който се влива в дясната камера на сърцето.

Когато я изпълни, то се свива и изтласква кръвта в белите дробове, където чрез милиони капилярни каналчета тя се разпределя по клетките, за които говорихме по-горе. Дишането изпълва белите дробове с въздух, кислородът на който в клетките влиза в съприкосновение с венозната кръв във власинкоподобните съдове, стените на които са достатъчно дебели, за да не позволят на кръвта да излезе, а в същото време достатъчно тънки, за да може кръвта да поеме през тях кислорода. Когато кислородът се среща с кръвта, става един вид горене. Кръвта се съединява с кислорода, а се отделя въглероден двуокис, който се образува от продуктите на разлагането, събрани от нея при преминаването и по всички части на тялото. По такъв начин очистената и наситена с кислород кръв се връща обратно в сърцето пак ясночервена и богата с животворящи свойства.

Тя се влива в лявата камера на сърцето, а от него се разпраща пак чрез артериите по всички части на тялото. Изчислено е, че в едно денонощие преминават 1200 ведра кръв от сърцето в капилярните канали на белите дробове, при което червените кръвни телца от едно допиране до белодробните мехурчета се съединяват с кислорода на въздуха. Ако само за минута си помислите за подробностите на тоя процес, то бихте се смаяли и възхитили пред безконечната грижливост, изобретателност и мъдрост на природата. Очевидно е, че ако пресен въздух не прониква в белите дробове в достатъчно количество, то „преработената" венозна кръв не ще може да бъде очистена и следователно не само тялото ще се лиши от храна, но и продуктите от разлагането, които трябва да изгарят от взаимодействието с кислорода на въздуха, ще се възвърнат в кръвоносната мрежа, ще отровят целия организъм и ще предизвикат смърт.

Нечистият въздух действа по същия начин, но в по-слаба степен. От това става ясно, че ако човек не поглъща достатъчнс количество въздух в белите дробове, то работата на кръвта не ще се извършва както трябва, а в резултат тялото не ще получи достатъчно храна и ще последва болест или въобще нарушение на здравето. Онези, които дишат неправилно, можем веднага да разпознаем по бледото лице. Тогава, когато има правилно дишане, то дава на човека енергично кръвообращение и ясна здрава руменина. Когато кръвта се пречиства от достатъчно въздух в белите дробове, тя не само се освобождава от вредните примеси и въглената киселина, които я насищат, но тя поглъща от въздуха необходимото количество кислород, който разнася в тялото според нуждите му.

Когато кислородът влиза в съприкосновение с кръвта, той се съединява с хемоглобина и се отнася във всички клетки с нови материали, които им доставя природата. Артериалната кръв, подложена по тоя начин на действието на въздуха в белите дробове, съдържа около 25% кислород. Не само всяка част от тялото се съживява от кислорода, но също и храносмилателният акт зависи непосредствено от достатъчното окисляване на хранителните вещества, което се извършва в кръвта, когато кислородът на кръвта се срещне с извлечените от храната сокове, при което произлизат разни видове горения. Ето защо е съвършено необходимо в белите дробове да се вкара достатъчно количество въздух. Това обяснява и факта, защо слабите гърди и лошото хранене се срещат едновременно.

Ако вследствие слабото дишане се влоши усвояването на хранителните сокове, то и белите дробове ще отслабнат и не ще могат да извършват достатъчно своята работа и тогава цялото тяло ще вехне и слабее. Всяка частица от храна или питие, преди да бъдат усвоени от организма, трябва да се окислят от кислорода. Такова окисление е необходимо и за продуктите от вътрешното разлагане, за да придобият форма, в която да бъдат изхвърлени навън от организма. Недостатъчното количество кислород в кръвта, т.е в белите дробове, предизвиква недостатъчно хранене, недостатъчно окисляване и очистване на организма и лошо здраве. Наистина дишането е живот. Изгарянето на оползотворените вещества в кръвта загряват тялото и уравновесяват неговата температура.

Онзи, който може да диша дълбоко, предпазва себе си от простуда, има достатъчен запас от гореща кръв, която го прави повече способен да противостои на промените на външната температура. Дълбокото дишане упражнява органите и мускулите на червата, което по достойнство се оценява от йогите. При неправилното или не дълбоко дишане само част от белодробните клетки изпълняват своето предназначение, значителна част от работата на белите дробове се губи и целият организъм страда. Нашите животни в естествено състояние дишат правилно; първобитният човек също е дишал правилно. Ненормалният начин на дишане, усвоен от цивилизования човек, ни е лишил до голяма степен от необходимия въздух. И съвременното общество страда от това повече от всичко друго. Човек може да се спаси само като се възвърне към природата, като изучава и спазва законите й.




  Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
  • Моля, придържайте се към темата.
  • Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
  • Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата:

 
< Предишен   Следващ >
© 2008 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature