Ревмокардитът представлява ревматично заболяване на сърцето. Ревматизмът не поразява само ставите, а често засяга и сърцето. Това е особено често в детска възраст – в около 80 % от случаите. Процентът на засягане на сърцето у възрастни и по-нисък до 30 %. Когато ревматичния процес засегне вътрешния слой на сърцето – ендокарда, говорим за ендокардит. Когато същият процес е локализиран в средния слой на сърцето е налице миокардит, а ако поражението обхване външния слой – перикарда, получава се перикардит. Тъй като в преобладаващия брой болни с ревматично заболяване на сърцето се засягат едновременно в една или в друга степен и трите слоя, говорим за ревмокардит. Ревматизмът, който е в основата на ревмокардита, обикновено е удложнение на някоя огнищна инфекция, причинена най-често от стрептококи. По-рядко е последица на обща инфекция.
Огнищната инфекция може да бъде в сливиците, в синусите, в зъбите, ушите, кожата и др. Възпалението на сливиците се смята за най-честата причина на ревматизма, но не всички, които боледуват от ангини, заболяват от ревматизъм. Важна роля играят простудата, лошите хигиенни и климатични условия. Заболяването възниква от 1 до 3 седмици след прекараната стрептококова инфекция и протича с повтарящи се пристъпи. В резултат на повишена чувствителност (променена реактивност) на организма към отделените от бактериите токсини настъпва ревматичен пристъп. Играят роля и редица други фактори – наследствено и фамилно предразположение, хормонални и нервни смущения и др. Заболяването започва с отпадналост, лесна уморяемост, повишена температура и ставни болки. Засягат се обикновено големите стави – коленните, глезенните, лакътните и гривнените стави.
Заболелите стави се подуват, а понякога кожата над тях се зачервява. Движенията в засегнатите стави са ограничени и силно болезнени. Характерно е прескачането на болката от става в става. След няколко дни болките могат да намалеят, а след това отново да се засилят. Друг път болките са слаби или дори липсват и ревматизмът протича само с общи оплаквания без ставни промени. Ревмокардитът протича със сърцебиене, лесна умора, лека болка и пристягане в сърдечната област, лек задух, засилващ се при незначителни усилия. Пулсът се учестява, температурата е леко повишена. При ревмокардитът, засегнатите клапи на сърцето се деформират и не могат плътно да затварят сърдечните отвори. Така се появяват ревматичните сърдечни пороци.
Болните със сърдечни пороци се уморяват лесно и често не могат да упражняват тежък физически труд. При заболяване от ревматизъм, независимо кои органи са засегнати, болният трябва да бъде поставен на постелен режим. Още в началото на заболяването трябва да се потърси консултация с лекар и да се направят редица изследвания. Отстраняването на огнищата на инфекцията (възпалени сливици, зъби и др.) трябва да стане след консултация със специалист и в определените от него срокове. От голямо значение за предпазването от ревматично заболяване е избягването на влага и простуда.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар