Автор: Стивън Пъркс

Превод: Даниела Петкова 

Да се отрече заветната същност на човешкия живот и господството на човека над света е да се отрече човешката същност на човечеството. Като Божий наместник и поради това управител на земята, човекът е над всички други творения. За разлика от животните, човекът е физически направен от земята, но духът му е от Бога, т.е. той е сътворен по Божия образ. Този образ в морално естество, сътворено за общение с Бога и господство над земята. Да отречем това неизбежно морално и господстващо естество на човека означава да отнемем неговата човешка същност, защото означава той да бъде лишен от всичко, което по естество съставлява Божия образ в човека. Следователно в този напразен – и разбира се невъзможен – опит за бягство от Бога и от моралната природа на своето същество, човек прибягва до всякакви неморални и извратени практики. Той се опитва да принизи себе си до нивото на животните, като понякога пада и по-надолу и прибягва до действия, които не се срещат дори сред животните. 

Следователно съвсем логично, като се има предвид неговият антитеистичен мироглед, сатанизмът прогласява като своя най-основна доктрина, че човекът не е по-различен от животните и следователно не е по-висш от тях. Поне такива са твърденията на сатанизма и несъмнено мнозина им вярват. Нашата епоха ни показва на практика проявлението на този принцип по много начини, на много нива и чрез много различни групи – и категорично не всички или дори повечето от тях няма и не биха могли съзнателно да признаят посвещението си към принципите на сатанизма. Те се простират от морално пропадналите и животински практики на сексуално извращение до по-философските и идеологически позиции на „зелените” и екологичните движения, неоезичеството на Ню Ейдж и организациите за правата на животните, които прибягват до античовешки тактики на тероризъм в опит да докажат и да наложат своята идеология върху обществото.

Всичко това е естественото проявление на желанието на падналия човек да се отърве от своя Създател. Тъй като животът на човека е неизбежно заветен и следователно морален по естество – човекът е сътворен по Божия образ – човекът се опитва да похули и отрече Бога като изврати определения от Него естествен ред на творението и като отрече собствената си морална същност, и когато прави това, той неизбежно обезличава собствената си човешка същност. Това не е отклонение от темата за образованието, защото не трябва да оставаме в неведение относно настоящата способност на повечето от споменатите групи, в това число сексуално извратените, зелените, Ню Ейдж, движенията за защита на животните, както и хуманизма като цяло, да налагат своята гледна точка чрез установените образователни институции. Нашето общество преживява много истинско завръщане към езичеството, последствията от което ще засегнат дълбоко нашия живот, но дори още повече живота на нашите деца и внуци.

Не бива да подценяваме стратегическата важност на установените образователни институции в този процес на връщане към езичеството в нашето общество. Не просто че училищата, колежите и университетите в нашата страна не са защитени срещу влиянието на неоезичеството; те играят важна роля в разпространението на мирогледа на обществото, и ако това общество трябва бъде спечелено за неоезичеството, точно тези институции трябва да бъдат в челните редици. Вземете училищата и колежите и вие сте придобили контрол над следващото поколение чрез формиране на неговия религиозен мироглед и житейска философия. Трудно ще е да се отрече, че хуманизмът вече е завзел повечето от нашите образователни институции, държавни и частни, светски и религиозни.

Но малцина може би осъзнават степента, в която групи като Зеленото движение, защитниците на правата на животните и Ню Ейдж – и дори в определена степен хомосексуалните лобита – се опитват, и то с не малък успех, да проникнат и да контролират образователните институции в нашата страна. Учители в държавната система посочват, че тези групи все повече се опитват да предлагат своите “образователни” услуги на училищата чрез курсове за деца и обучение на кадри в техния конкретен мироглед. Тези учители представляват вероятно малцината, които осъзнават истинската същност на това влияние и го отхвърлят. Много повече, осъзнавайки далеч по-малко проблемите, без съмнение са измамени от тези групи и дори възприемат техния възглед с цяло сърце.

Такива групи са способни да оказват подсъзнателно влияние върху нашето общество чрез “услугите,” които предлагат в училищата, както и чрез преподавателската дейност на поддръжниците на техния възглед в държавната система. Нарастващото представяне на тези идеи в медиите способства за притъпяване на обществото и води до общо нарастване на тяхното възприемане, и това от своя страна означава, че съпротивата срещу влиянието на тези групи от страна на образователната система все по-намалява. Важно е да разберем кои неща са повлияли и способствали формирането и информирането на идеологии като зеленото движение и Ню Ейдж.

Много хора днес възприемат поне някои от идеите на зелените и Ню Ейдж, макар че често възприемането на мирогледа, който те представят, е несъзнателно. Въпреки това, общото възприемане на тези идеи е вредно за нашето общество и нашите деца, защото то спомага за формирането на един предимно езически мироглед. Степента, до която древната предхристиянска религия – която се радва на съживление през този век – е оказала влияние върху тези движения, като цяло е подценена. Следващият цитат трябва да ни помогне да покажем това:

"Днес хората най-после започват да осъзнават последствията от превръщането си в това, което Дион Форчън нарича ”сираците на Великата Майка.” Започваме да се вглеждаме в това, което се е случило и се случва на нашата планета. Най-сетне ни е просветнало, че каквито и утопии да се градят от обещанията на политиците, ако самата ни планета погине, тези обещания няма да са нищо повече от прах, носен от вятъра. Нашата съдба е свързана с тази на Майката Земя, чиито деца сме ние. Това е причината за появата на така наречената “зелена политика.” Това, по мое мнение, е още едно свидетелство за настъпването на Епохата на Водолея. Време е да разберем и използваме миналото, за да градим върху него за бъдещето. Старата религия трябва също да гледа напред и да продължи своята еволюция. Ако успее, тя ще може да играе съществена роля в Новата епоха (Ню Ейдж). Всъщност, езичеството в различните си форми вече започва да прави точно това."

Този цитат е взет от книгата Чародейството: Обновена традиция. Чародейството, или “Старата религия,” както авторите на тази книга предпочитат да го наричат, и съвременното зелено движение и Ню Ейдж споделят общи неща в основни области. Всъщност съживлението на езическия мироглед като цяло е било стимул за възхода на зеленото движение и Ню Ейдж. Нещо повече, докато чародейството в продължение на векове е било тайно практикувана вяра поради влиянието на Църквата и на християнското общество като цяло, днес то все повече излиза на открито, заедно с други присъщи на езическата древност практики като хомо- и бисексуалност. Авторите цитират настоящата ситуация като причина да бъдат по-открити: “Със сигурност ще има такива, които ще осъдят мен и Джон, че ‘говорим твърде много,’ ‘издаваме тайни’ и т.н. . . Аз чувствам обаче, че е нужно да осъзнаваме променящите се времена и да бъдем готови да се променяме с тях, ако е необходимо.”

“Съществената роля,” която чародейството играе за раждането на Ню Ейдж, е от достатъчно важност за авторите, за да “молят тези, които намират книгата за смущаваща . . . да вземат под внимание тази страна на въпроса.” Следователно ние трябва да търпим отвратителните деяния на чародейството, дори ако ги презираме, само заради важната му роля за раждането на Ню Ейдж, че ни помага да се върнем към поклонението пред “Майката Природа, Гея, Великата Майка, Майката Земя,” както искате я наричайте, защото “Тя е, за ваше сведение, Интелектът скрит в Природата, който от самото начало е осъзнаван в женски род.” Също ни се казва, че “Нейният син или съпруг е Рогатият, когото нашите първобитни прародители са рисували по стените на своите пещерни светилища.” Човек може да бъде изкушен да се изсмее на всичко това, ако не беше фактът, че тези вярвания стават все по-популярни в нашето общество.

“Старата религия” отново излиза от скривалището си в определена степен, и въпреки че не е съвсем евангелизираща в позицията си, тя със сигурност е по-войнствена в настояването си за толерантност: “Ние се намираме във важен повратен момент в човешката история,” ни се казва, и “това е преходът от Епохата на Рибите към Епохата на Водолея.” Следователно, “Тези от нас, които са запазили познанието известно като ‘окултно,’ което просто значи ‘скрито,’ сега трябва да използват това познание по конструктивен начин. Нещо повече, трябва да се изправим срещу невежеството и предразсъдъците, и да отстояваме признаването на нашата древна вяра за законна религия.” Няма вероятност да имаме съживление на чародейството като логически последователна система от ритуали практикувани редовно от повече от неколцина ентусиасти, но много от основните религиозни и философски идеи и презумпции в основата му, които са били присъщи за древното езичество и всъщност за всички форми на езичество, са вече широко възприети в нашето общество.

Популярната „наука” – нелепо съчетание от научни спекулации, медийна еуфория и зле тълкувани статистически данни – е възприела много от тези идеи и обличайки ги в псевдонаучна терминология, им придава вид на достоверност. Като следствие от това те сега са значителна част от еклектичния мироглед на съвременното западно общество и играят все по-голяма роля във формулирането на политическите идеологии. В статия озаглавена “Зеленият човек: Възраждането на един жизнен дух – Бащата Земя,” публикувана през ноември 1990 в World Magazine, издание на ВВС, научаваме, че “Няма съмнение, че Зеленият човек, динамичното мъжко съответствие на Майката Природа, отново е сила, с която трябва да се съобразяваме. Традиционно свързван с всичко, което е най-жизнено в даден период – плодовитостта в езически времена, творчеството в романските и готическите времена и познанието в средните векове – днес той съвпада с нарастващото осъзнаване на нуждата от баланс между нас и околната среда.”

Според Джулиан Енрикес, Зеленият човек “ни казва неща относно отношението на човека с естествения свят. Като икона, въплъщаваща древни келтски корени, той като че ли осмисля стремежа на съвремието ни към ‘по-природен’ начин на живот от настоящия екологично разрушителен и материалистичен начин на живот. Всъщност, норвежката зелена партия е съсредоточила своята кампания против киселинните дъждове в образа на Зеления човек като защитник на горите.” Съавторът Уилям Андерсън, също автор на книга със заглавие Зеленият човек: Първообраз на нашето единство със Земята (Green Man: the Archetype of Our Oneness with the Earth), заключава: “Днес ние отново се учим да виждаме Земята като Великата Богиня, като Гея, и той, нейният син, любовник и пазител, се завръща да ни помогне, да ни предупреди и да представи пред нас невъзможните предизвикателства да живеем в хармония с Природата.”

Появата на тази статия съвпадна с филма на ВВС за Зеления човек, Омнибус, и художествен телевизионен сериал за Зеления човек. ВВС със сигурност не е някоя долнопробна окултна издателска къща и World Magazine е едно от доброкачествените списания с широка аудитория, които се продават във Великобритания. И статията в списанието, и филмите са показател за степента, в която такива идеи започват да проникват в съвременното западно общество. Основната презумпция зад всичко това и зад зеленото движение, Ню Ейдж и т.н. е, , че природата е нормативна, че всъщност природата е бог, и ако иска да намери своето истинско място в реда на нещата, човекът трябва да признае и да се подчини на това. Човекът трябва да престане да действа като господар над природата, ролята, която Библията му отрежда, и да се подчини на господството на Майката Земя.

На човека не се гледа като на творение на трансцедентен Бог по Негов образ, за да управлява земята, а просто като още една част на пантеистичния бог Природа, Гея, или каквото го нарича съвременният човек. Ако искаме планетата да оцелее, и човекът заедно с нея – въпреки че човек не може да не си мисли, че второто не е част от програмата на движението за правата на животните – той трябва да се подчини на господството на необузданата Майка Природа като норматив. Той трябва да приеме нейното иго и покорство пред природните стихии, вместо да поеме дадената му от Бога роля на господар на земята. Основната идея е, че човекът се е издигнал над положението си и в своята гордост и надменност той е причинил разрухата на естествения свят чрез свръхексплоатация на земните ресурси и т.н. Господството на човека над земята е считано за вредно и разрушително за естествения ред. Грехът на човека е, че се е намесил в делата на природата. Следователно трябва да възстановим баланса и това означава завръщане към поклонение на Майката Природа и приемане на нашето място в езическия ред на нещата.

следва... 

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: