Сега вече виждаме радикалната разлика между езическия мироглед и този на ортодоксалното християнство. Езическият възглед за Природата и мястото на човека в нея е напълно идолопоклоннически. Човекът наистина се е възгордял над положението си, но го е направил като си приписва някаква божественост и присвоявайки Божията власт, а не като си присвоява господство над земята. Човекът е господар над земята под Бога. Това е неговото законно място в божествения ред на нещата. Неговото господство на земята е законно, когато се покорява на Бога. Но възгордявайки се над Бога и Неговата власт, той е довел себе си и естествения свят в състояние на безредие. Човекът сега е под господството на греха, който е непокорство към Бога, докато не бъде изкупен от Исус Христос, и земята е под Божието проклятие в следствие на греха.

Разбира се, грехът води хората да злоупотребяват с Божието творение, но решението за това не е в подчиняването на човека под природата, тъй като това е следстивето от греха. Християнският отговор за злоупотребата на човека с творението е покорство под Бога и възстановяване на господството на човека над природата в Исус Христос. В Христос човекът отново се покорява на Бога и следователно богоугодното господство на човека над земята отново става стандарт за човека и за естествения свят. Вместо да злоупотребява със света, християнинът се стреми – или поне трябва да се стреми – да го експлоатира за Божия слава и за благото на човечеството. Това включва подчиняването и контрола над живия и неживия естествен свят. Човекът не е просто още едно животно, нито незначителна част от природата, която трябва да се научи да живее в хармония с нея, ако иска той и земята да оцелеят.

Той е господарят над земята и ако иска земята да оцелее, той трябва да започне да упражнява своето господство в покорство към Бога и в съответствие с Неговия заветен закон. Господството на човека над земята със сигурност не може да бъде постигнато като принизи себе си до нивото на животните, а като управлява земята и животните и ги подчинява на себе си като техен господар, тъй като за това е сътворен от Бога. Господството и управлението на човека над земята е важен част от Божието намерение за човечеството; но тя може да бъде постигната успешно само когато човекът се подчини на Бога и се стреми към това господство в покорство на Неговия закон. Така е защото заветът, който Бог е установил с човечеството и който дефинира съществуването на човека, управлява целия живот на човека, мислите и действията му: той не управлява само вертикалното взаимоотношение на човека с неговия Създател, но също и хоризонталните му взаимоотношения със сътворения ред, със света на хората и нещата.

Затова разривът във вертикалните взаимоотношения между Бога и човека чрез човешкия грях и бунт против Бога води до извращаване и изкривяване на хоризонталните взаимоотношения между човека и света, в който живее. Ето защо всички форми на езичеството водят до падането на човека под властта на света около него, вместо подчиняването на света под управлението на човека. Езичеството във всички свои форми съдържа, всъщност се основава на поклонение пред създанието, вместо пред Създателя. А това, на което човек се покланя, на него той подчинява себе си. Така той става роб на това, на което се покланя. Следователно поклонението пред естествения свят води до робството на човека под елементите на природата и от там до смъртта на човека и смъртта на цивилизацията.

Когато човек откаже вярност и служба на своя Създател и се опита да отхвърли Божия задължителен завет, той подчинява себе си на някоя част от сътворения ред като ръководен житейски принцип, вместо да се подчини на непогрешимото Божие Слово. Всеки такъв бунт, независимо от религиозния му език и символизъм, или липсата на такива, е завръщане към езичеството, и краят му е заробване на човека под създанието. Това е очевидно в такива разнообразни форми на езичество като от една страна марксисткия комунизъм, който претендира за “научност” чрез възприемането на езика на икономиката и социологията, и от друга езическите религии и мистични култове на древния свят, толкова ясно съживени в Ню Ейдж.

следва...