За да покажем силата и разрушителните последствия от робството на падналия човек под творението, ще разгледаме накратко един класически пример за такова езичество: хиндуизма. Фактът, че хиндуизмът е практикуван толкова дълго и е така втъкан в културата на индийския субконтинент, ни представя един явен и показателен пример за следствията от езичеството върху човешкото общество и върху естествения свят, и отрезвяващ поглед към бъдещето на човека под влиянието на неоезическото съживление. За хиндуиста кравата е свещена, както и други животни като маймуната например. Тези животни се разхождат свободно навсякъде и унищожават ценна реколта, отглеждана за храна на хората Но те са считани за свещени и хиндуистите отказват да ги прогонят от реколтата поради страх от своите богове.
Хиндуистите отказват да упражняват господство над света и животните, които ходят по земята, и затова производството им на храна е ирационално. Следствието е, че отчайващо необходима за оцеляването на човека храна бива унищожена и изядена от животните. Проблемът обаче е много по-голям от самото поклонение пред кравата. Професор П. Т. Бауър, водещ специалист по икономическо развитие във Великобритания, обяснява въпроса: “Голяма част от населението на Индия се противопоставя на убиването на животни. Освен незабавните и преки последствия върху наличието на храни, това отношение очевидно ограничава възможностите за животновъдство, сериозно затруднява земеделската дейност и пречи на прогреса в земеделието. Краен пример за това е влиятелната секта на джайнистите, чиито привърженици не отнемат съзнателно животински живот в никаква форма, дори на насекомите и бактериите.
Те се противопоставят на убиването на скакалците, употребата на инсектициди и дори срещу мерки като хлорирането на водата, унищожаващо носителите на холера, коремен тиф или малария, и други смъртоносни или осакатяващи болести по хората, животните и растенията.” Друго сериозно следствие от това идолопоклонническо отношение към естествения свят може да се види във факта, че плъховете по пристанищните докове изяждат до петдесет процента от вноса на храни в Индия.” Така хиндуистът става роб на света около себе си и е оставен на неговия произвол. И това е защото той се покланя на създанието вместо на Създателя, и отказва да действа в покорство на своя Създател и да владее над земята и над животните. Така той попада под властта на света, над който му е дадена власт.
Превръщайки в богове своята среда и животните, които Бог му е заповядал да подчини за своя напредък и полза в служба на Бога, той е станал роб на средата си. Неговият живот е управляван от робско взаимоотношение с естествения свят, вместо естественият свят да бъде употребен по богоугоден и производителен начин за своя собствена полза, за полза на цялото човечеството и на животинското царство. Под британския Радж Индия е нетен износител на храни. Независимостта довежда драстична промяна, както можем да видим от заглавието на официален документ публикуван през 1959, наречен Хранителната криза в Индия. П. Т. Бауър посочва, че “дори в благоприятната година 1958-59 все още има бунтове за храна, а през 1957-58 острият недостиг е всеобхватен.”
През 1956 са приети закони забраняващи клането и продажбата на добитък за клане, и продажбата и транспортирането на телешки продукти в каквато и да е форма. Това е институционализирано езичество и следствието от него е подчиняването на човека на естествения свят със свързаните с него бедност, социална изостаналост и човешко страдание. Тези неща са естественото следствие от проявленията на езичеството. Хиндуизмът, като всички други езически религии, е преобръщането на реда, сътворен от Бога, и на мястото на човека в него, определено от Бога, и следователно е сатанински по своето естество и последствия.
Човекът, който трябва да бъде господар над земята, е станал роб на естествения свят, който е оставен да подивее, и вместо да го опитоми, както Бог е възнамерявал, човекът се е оставил на неговия произвол. Всички неща страдат при такава религия. Човекът страда: живее в бедност и в състояние на недохранване поради нерационална употреба и управление на ресурсите, с които разполага. Естественият свят, който е създаден да бъде управляван от човека и е нормативен само под управлението на човека, се превръща в полупустиня и не достига пълния си потенциал, тъй като това също зависи от богоугодната експлоатация и управление на ресурсите му от човечеството (Бит. 2:15).
Сравнение на следствията от езичеството и християнството
Винаги и навсякъде, където човекът откаже да упражнява богоугодно господство според изявения от Бога заветен закон, резултатът е робство за човека и страдание. Когато човекът откаже да бъде Божий слуга, и следователно господар над земята, той прави себе си слуга на създанието вместо на Създателя, и така попада под робството на естествения свят. Затова хората умират от глад в свят на изобилие, сътворен от Бога на изобилието. И това е защото човекът отказва да живее в покорство на Бога и Неговия закон. Защото има достатъчно пространство и храна в този свят за всички, които сега живеят или ще живеят в него, само ако човекът реши да използва земята производително и покорно според Божието изявено слово. Но падналият човек иска да живее автономно от Бога и да умре, вместо да служи на Бога на творението и да живее.
Като Божий слуга, човекът има привилегията да бъде Божий наместник на земята и следователно господар над естествения свят. Като бунтовник против Бога той поробва себе си на света, който е определен да управлява. Грехът, бунтът против Бога, преобърна сътворения ред не само между човека и неговия Създател, но също между човека и неговата среда (Бит. 3:17-19). Това е защото заветът, който Бог установи с човечеството, засяга всяка област: той дефинира не само отношението на човека с Бога, но също, както вече видяхме, правилното му отношение със света около него. Така да наруши завета и да се опълчи срещу него означава да изврати и разруши не само отношението на човека със Създателя, но също на правилното, определено от Бога отношение с творението.
Когато човек отхвърли своя Създател като свой Господар и Владетел и вместо това идолизира някоя част от сътворения ред, той престава да бъде Божий законен наместник и господар над естествения свят. Неговото господство се превръща в господаруване на едни хора над други, и неговото идолопоклонство води до подчиняването на всички хора на сътворения ред. Така силата на греха над човечеството, неговата способност да поробва хората, е много реална и е причината за окаяното състояние и човешка мизерия толкова разпространени в голяма част от света.
Ето защо единствено поради разпространението на християнската религия през последните две хиляди години и особено след Реформацията, гладът, болестите, човешката мизерия и страдание, както и тиранията и материалното робство са били победени в някаква значима степен, защото християнството възстановява отношението на човека с Бога и така неговото правилно отношение със сътворения ред. Регионите в света, където такова робство и страдание са все още големи, са регионите, където християнството е имало най-малко влияние. Наистина, християнската вяра е донесла свобода и избавление на свят, поробен от езичеството с цялата съпътстваща го мизерия и смърт. “Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни” (Йоан 8:36).
следва...
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар