Хуманистът иска да бъде свободен от Бога, но това означава робство за хората. Зеленото движение, защитниците на правата на животните и други искат естественият свят да бъде свободен от управлението и господството на човека, но това означава, че човекът е оставен на произвола на природата и следователно в робство под нея. Така свободата и робството не са абсолютни състояния, между които той може или трябва да избира. Човекът не може да избяга от своите ограничения като създание и затова не може никога да бъде свободен в смисъл, че може сам да определя съдбата си без съобразяване с Бога, Който е сътворил него и творението, от което е част, и в което намира своя истински смисъл и цел. Следователно въпросът, пред който е изправен човекът, не е дали да избере свободата от една страна или подчинението от друга – подчинението в една или друга форма е неизбежен факт от човешкия живот – а на кого да се подчинява и в какво се състои неговата истинска, първоначална, дадена от Бога свобода?

Хуманистите, зеленото движение и последователите на Ню Ейдж искат човекът да бъде свободен от Бога и Неговия закон, за да могат сами да решат каква е истинската природа на човека и неговото място в света. Те искат да пресътворят себе си и света около себе си по своя образ и идоли. Но това ги води до робство в една или друга форма под света или под части от него, които те идолизират. Това е напълно противно на сътворения от Бог ред за живота и на мандата на сътворението, който Бог е дал на човека. Човекът трябва да владее над природата и така да служи на Бога. Неговата истинска свобода се състои в изпълнението на определената му от Бога задача в живота, а това е възможно единствено когато той се подчинява на Бога в покорство на Неговото Слово. Да служи на истинския Бог е единствената истинска свобода за човека. Да се бунтува против Бога означава робство за човека.

Следствието от хуманизма и всички други форми на езичеството, в това число зеленото движение, Ню Ейдж и други, е подчиняването на човека на заобикалящия го свят – заробване на едни хора под други и под природните елементи – а от това следва смърт за човека и унищожаване на цивилизацията. Защото природата не е нормативна; тя не е естественият определен от Бога ред на нещата. Природата е дива и необуздана без управлението на човека. Тя не е била сътворена, за да бъде оставена на себе си, а за да бъде управлявана от човека. Пустинята е резултатът от абдикацията на човека от отговорността му да управлява земята. А в пустинята човекът не оцелява, а умира от глад. Естественият ред на нещата, определеният от Бога ред е човекът да владее над земята и животните.

Неговата истинска цел и следователно неговото щастие и благоденствие могат да бъдат постигнати само с покорство на това призвание, тъй като това е Божията воля за него и негов дълг към Бога. Следователно, жизненоважно е християнинът да изяви моралната и заветна същност на човешкия живот и да положи усилия да изгради образователна философия, антропология и етика основани на завета във всички точки. Зелените и екологичните движения засега водят успешна пропагандна война. И наистина някои части от това, което казват, е правилно, тъй като човекът трябва да е отговорен настойник на земята и да се грижи за нея. Но лежащата в основата им философия е анти-теистична, анти-заветна, което я прави античовешка, защото защитава природата в смисъл, че природата е смятана за нормативна. Християните трябва да покажат ясно, че това не е така.

Господството на човека над земята под Бога е нормата – иначе казано първоначалният ред за нещата, определен от Бога – не подчиняването на човека на природата. Подчиняване на човека на естествения свят означава смърт за човека, и колкото повече езическият мироглед бива пропагандиран и печели доверие в нашето общество и бива предаван на бъдещите поколения чрез образователната система, толкова повече нашата цивилизация ще изпада в робство на елементите на природата; тя ще стане езическа във всяко отношение и осъждение и смърт ще бъдат нейната справедлива присъда.

Религия и цивилизация

Културата на една цивилизация очевидно е проявление на нейните основни религиозни презумпции. Културата е видимата форма на религията. Следователно цивилизацията се определя от религията, както Хенри Ван Тил доказва в своята книга Калвинисткият възглед за обществото. Примерът на Индия, както вече видяхме, е достатъчно доказателство за тази истина. Примери на изостанали цивилизации основани на езически религиозен мироглед могат да се намерят по целия свят. За разлика от тях, преобладаващото влияние в западния свят исторически е било това на християнската религия. Западната цивилизация и общество в голямата си част са проявление на християнските идеали и влияние. Това не означава, че е нямало други влияния върху Запада извън юдео-християнската традиция. Имало е конкретни влияния от гръко-римския свят, които са помогнали за оформянето на западното общество.

Но дори тези влияния не са се появили в западния свят напълно автентични в своите първоначални форми, а самите те са били променени и формирани според християнските вярвания в историята на Запада. Като цяло западното общество е било повлияно от силно християнско разбиране за естеството и смисъла на живота. Така демокрацията, която не е точно християнска идея, на Запад се превръща в особен вид демокрация, силно повлияна от християнски принципи и идеали. Това се вижда от факта, че на практика всички опити на съвременните западни правителства да внедрят западни демократични идеали в нехристиянски общества са се провалили нещастно.

Демокрацията от западен стил просто се разпада в езически общества, защото те нямат основните християнски идеали като юридически процес, свобода, морал, справедливост, състрадание, милост и т.н., които са били характерни за западното общество под влиянието на християнството и така са били от жизненоважно значение за съществуването на стабилна демократична система от вида, в който тя се намира на Запад. Почти хиляда години са били необходими, за да се развие западната демокрация до съвременната й форма. Просто не е реалистично да се очаква тя да пусне корени за една нощ в езическо общество, което все още не се е освободило от поклонение пред естествения свят. Дори Индия, въпреки факта, че е най-голямата демокрация в света и е била силно облагодетелствана от цивилизоващото влияние на британския Радж през миналия век, не е успяла да навлезе в двадесети век по модела на западното общество и да достигне жизнения стандарт, на който то се радва днес. В някои отношения тя дори върви назад. И това се дължи главно на преобладаващата религиозна култура.

следва...

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: