Това, което беше казано по-горе относно господстващото влияние на християнството в западното общество, е особено вярно след Реформацията. В следствие на Реформацията Библията бива преведена на родните езици на протестантските народи. Това довежда до много по-голямо влияние на християнските принципи и идеали в протестантска Европа. Реформацията е големият прелом в прехода на западното общество от феодализъм към модерна цивилизация. Протестантската вяра поставя висок приоритет върху разбирането на вярата и така върху обучението на хората във вярата. От това следва превеждането на Библията на разговорния език. Обратно, римокатолицизмът насърчава хората да поставят вярата си в църквата и нейните професионални свещеници и да уповават в тях като средство за спасение. Осмислянето на вярата няма същата важност; важна е литургията – всъщност един магически ритуал – и заслугите на светиите и т.н.

Протестантската вяра връща ударението върху библейските принципи на благодатта, действаща чрез лична вяра. Това изисква разбиране от страна на вярващия. Това ударение върху личната вяра и разбиране, за разлика от римокатолическото упование в църквата, където разбирането на вярата е приемано за задължение на свещениците, но обезсърчавано сред миряните, допринася в голяма степен за голямата промяна в европейското протестантско общество след Реформацията. Следствието от това е рационализацията на живота в много отношения. Тезата на Макс Вебер относно рационализацията на икономическите начинания след Реформацията вследствие от развитието на типичното протестантско разбиране за призванието ни дава пример за вида на промяна, до която това довежда в областта на трудовата етика и икономиката.

В Англия следствието от изместването на ударението от църквата и нейното професионално свещеничество към протестантските принципи за свещеничеството на всички вярващи, със съпътстващата необходимост всички вярващи да бъдат научени и да разбират дълга си към Бога и своето призвание в света като средство да принасят рационално служение на Бога (Рим. 12:1), е обръщане на нацията и промяна на обществото. Хората не са вече насърчавани да остават в невежество и да уповават в суеверията и магическите ритуали на римокатолическата църква за своето спасение. Вместо това те са насърчавани да разбират вярата и да живеят и действат съгласно това разбиране във всяка област от живота. Упованието в свещеничеството и тайнствата вече не са приемани за същност на християнската религия. Църквата и нейната роля, дори нейното естество, са демитологизирани и поучението замества изпълнението на магическите обреди като задължение на църквата пред Бога и отговорност към хората.

Това довежда до основна промяна в разбирането за ролята на църквата. При римокатолицизма църквата възприема много езичество, макар то да е силно примесено с римокатолическото схващане за християнската вяра. В римокатолическата църква спасението е възприемано като отслужвано на миряните в църквата чрез магическите манипулации на професионалното свещеничество. Вместо това, протестантството се обръща към обучаване на хората във вярата, за да могат да понесат отговорностите си в света като Божий народ, да направят Божието слово да влияе върху всяка страна от техния живот. Това води до промяна на живота и обществото във всички области. Тъй като християнската вяра е валидна за цялостния живот на човека, разбирането на призванието и задълженията на човека според Божието намерение се разпростира върху целия спектър на живота.

Ударението, което Реформацията поставя върху образованието, има огромно въздействие върху цялостната протестантска култура. То излиза извън границите на “религиозното” образование в тесния смисъл на думата, или теологичното образование, и обхваща живота и обществото в тяхната цялост. Нещо повече, светът е Божие творение и откровение за Божията вечна сила и Божественост (Рим. 1:20), и следователно трябва да бъде разбран от вярващия не по-малко от откровението, което Бог дава за Себе си в Писанието. По-точно казано, протестантското разбиране е, че естественият свят трябва да бъде разбран чрез учението на Писанието. Така всички неща биват довеждани под властта на Божието Слово и управлението на Христос за Божия слава. Следствието от това съживление на библейското християнство е раждането на съвременното западно общество, обновена християнска цивилизация, характеризираща се с развитие на знанието и науката, открития и световни мисии, обществен прогрес и т.н.

Тази промяна на западната цивилизация е причинена от отварянето на умовете на хората към света около тях и тяхното място и задължение в него като хора с призвание да подчинят всяко нещо на Божието Слово. Протестантите отварят училища и колежи, които отправят предизвикателство към качеството и превъзходството дори на старите установени университети, особено в областта на приложното знание, наука и технологии, които изостават с години в старите университети. Протестантското образование е главен фактор за промяната на нашата нация от феодално общество в съвременна индустриална цивилизация. Нашата цивилизация е, или поне е била, предимно християнска цивилизация, а една християнска цивилизация може да пусне корени и да процъфтява там, където хората са учени да разбират християнската вяра и нейното приложение в целия живот и общество.

Християнската цивилизация е невъзможна без християнски възглед за света и живота и приложението на този възглед в целия живот, както на индивидуално, така и обществено ниво. Средновековното християнство е опорочено в това отношение поради отхвърлянето на свещеничеството на всички вярващи и ограничаване на природата на християнското свещеничество до църковните и теологични области. Рязката разлика между духовно и светско, която характеризира средновековното християнство, означава, че е пренебрегнато прилагането на Божието Слово към голяма част от живота. Светските призвания не са били считани за свещенически призвания и поради това липсва господстващо влияние на християнските принципи в тези области. Това е валидно и за академичните дисциплини. Философията например, въпреки факта, че е била област на действие на средновековната църква, е била считана за дисциплина управлявана от неутрални рационални принципи.

Интелектът е бил считан по естество за незасегнат от падението и затова вместо всяка философска мисъл да бъде подчинена на властта на Божието Слово, е била възприета идеята за автономния човешки разум, и естествената теология и Аристотеловата философия са господствали в тази дисциплина. Влиянието на църквата със сигурност е било много голямо върху обществото, но влиянието на християнската вяра е било ограничено в сравнение с Европа след Реформацията, тъй като за изключителна област на нейното действие е била считана църквата. Затова християнската култура не успява да се развие пълноценно. Вместо това настъпва упадък, който се превръща в подтисничество и в римокатолическа тирания, когато църквата става все по-корумпирана.

Едва след Реформацията западното общество успява да се развие в по-последователно християнско общество. С протестантското разбиране за призванието и изкуплението на всички области на живота и дейността като средство за служение на Бога според Неговото Слово, обществото преживява практическо приложение на християнската вяра, което води до по-голям напредък в целия спектър на човешкия живот и дейност, и не на последно място до социален и икономически растеж в широк мащаб. Ударението, което църквата на Реформацията поставя върху познанието и образованието и върху божественото призвание на човека в света, играе важна роля в този процес, друго следствие от който е цялостното нарастване на образованието.

следва... 

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: